Тези негови думи по-късно бяха интерпретирани като изречени за „мръсните“ пари, които Иуда бе приел в замяна на предателството.
Привършил, Учителя облече отново ленената си дреха и се отпусна на канапето между Симон Петър и младия Иоан Заведеев, когото с нежност наричаше parthenos — девойче, заради детинското му, често пъти наивно, невъздържано поведение. По време на вечерята Учителя говори енергично, не сложи почти нищо в уста, с изключение на няколко глътки от ритуалното вино и няколко хапки от традиционната за тази вечер храна.
Що се отнася за онова, което говори — сякаш се интересуваше най-вече от това да рецитира текстове, както повелява древната традиция, от историята на Пасха и на излизането на нашия народ от Египет. Но въпреки искрения интерес на Учителя към законите, ръководещи работата на равина, на присъстващите им се стори, че той обръща необичайно внимание на храната и напитките, свързани с ритуалните ястия, и по-специално на онова, което се забранява от Бог и най-вече маята. Ето какво разказа Учителя:
Човек изпълнява задълженията си за Пасха със: ечемик, жито, лимец, ръж и овес.
В древни времена двата свети дни на Песах97 били отделни събития за разлика от днес. Тържеството с безквасния хляб датира от времето на Аврам и Ной и едва по-късно станал част от ритуала на Пасха, с което се отбелязва спасението на нашия народ от египетско робство.
Първото пасхално ястие било изядено набързо, докато народът ни се готвел за бягството. На горните и долните прагове на входните врати на домовете им с агнешка кръв бил нарисуван знак, та когато Господ мине над къщите, за да избие първородните синове на египтяните, да не порази с гнева си сънародниците ни. Забранено било също така преди напускането на Египет да се използва мая. Законът постановява да се придържаме към пет култури: ечемик, жито, лимец, ръж и овес. Брашното на всяка от тях, когато влезе в съприкосновение с вода, скоро се превръща в мая. Господ предал на народа израилиев чрез Моисей и Арон „да не яде мая, да не докосва мая, да не се обогатява чрез мая, нито да държи мая в къщите си седем дни, считано от четиринайсетия ден на месец Нисан до нощта на двайсет и първия, когато напуснали Египет. Тези, които не се подчинят, ще бъдат изгонени от Израилевото царство завинаги.“
Защо тази странна заповед била толкова важна? И след като пиршеството с безквасен хляб е по-старо и от напускането на Египет от Моисей, какво означава ритуалът с издирването на мая, който е по-стар и от признаването на истинския Бог от еврейския народ?
Броят на културите, които определяме като петте на маята, е важен за гърците, които го наричат още quintessence — петте същности, най-високото ниво на реалността, към което се стремят всички. Звездата с пет върха с петостен или пентагон в центъра е символ и на Питагор, и на цар Соломон. Знак е на мъдростта, виждаме го и в сърцевината на ябълката — творение на природата, което крие в сърцевината си този символ. А в този символ, който е и Соломоновият печат, се намира тайната на вечния огън.
Процесът на втасване на маята всъщност издига нещата на по-високо ниво и ги преобразува. Виждаме го по време на първата Пасха — Господ забранява земната мая на евреите в името на трансформацията за постигане на по-високо ниво и по този начин ни дава възможност да се приближим до небесния хляб, който Питагор нарича Вечната мая — храната, която ни е известна още и като manna — мъдрост, sapienta — Словото Господне. Свързва се също така и с тайнствен невидим елемент — етер, за който древните вярвали, че свързва вселената в едно: оста.
Мириам, мога да ти кажа, че когато Учителя завърши своята история, никой от присъстващите не смееше да мръдне, нито да продума. Учителя огледа поред всички и в пълната тишина зададе съвсем неочакван въпрос:
— Някой от вас знае ли истинската самоличност на Суламита? Имам предвид необикновено красивата загадъчна любима на цар Соломон, за която се говори в „Песен на песните“. Суламита идва от Салемита, защото тя е била от град Салем — едно от предишните имена на град Иерусалим. Когато Соломон поискал от Господ да се ожени за нея, тя може би е била по-стара и от самия град. Коя всъщност е била тя?
Настъпи неловко мълчание, което Симон Петър пръв дръзна да наруши.
— Учителю — обади се той, — вече близо хиляда години от времето на Соломон равини и свещеници спорят относно това каква точно е била тази жена — царица, официална наложница на царя или най-обикновена работничка в лозята? Никой от тези мъдри мъже не е успял да установи. Как бихме могли ние в тази стая сега, след като и не сме достатъчно образовани по темите на Тора, да се справим по-добре?
97
Песах („Пасха“) = „скокът“, който прави Ангелът унищожител, пощадявайки домовете на израилтяните: посветен е на освобождението от Бога на еврейския народ, роб в Египет. Тържествена вечеря, по време на която се чете Хагада (разказ за излизането от Египет). Задължително се яде мацах (хляб, приготвен без мая, така наречената нафора), хлябът на „смирението“, и се забранява всякакъв друг хляб през осемте дни на празника. — Б.пр.