Слугите вече бяха преметнали червената копринена тога през главата му, подредиха къдрите и надиплиха обсипаната със златни звезди наметка върху раменете, когато майка му влезе в неговите частни покои. Бе красива както обикновено и той я прегърна и притисна до себе си, след което целуна устните й.
— Няма да повярваш, скъпа, какво съм организирал за нас двамата тази вечер.
Дръпна краищата на връзките, придържащи тогата, и разтвори дрехата така, че отдолу се показаха красивите й гърди. Златисти кълба на богиня, помисли си той. Та тя всъщност няма още четирийсет. Прислугата и робите отместиха тактично очи встрани. Нерон наведе русата си глава и обиколи с език зърната, докато не видя, че се втвърдиха. Позволи й да промуши ръка под тогата му и да го погали, така както той обичаше. Не след дълго внимателно отстрани дланта й.
— Не тази вечер, скъпа — промълви той. — Или поне не точно сега. Ще вечеряме двамата с теб на кулата Меценат100. Организирал съм специален спектакъл, който ще започне всеки момент, и ако не побързаме, ще изпуснем началото.
Нерон съзерцаваше като замаян красотата на пламъците. Когато идеята как да се отърве от паянтовите дървени колиби, разпръснати из Рим, му хрумна за първи път, за да не загрозяват новия му дворец, не си даваше сметка, че гледката може да е толкова красива. Напомни си да запише преживяването и чувствата в този момент в дневника си. Думата „дневник“ го подсети за нещо, за което искаше да говори с Агрипина.
— Знаеш ли, майко, разгледах вчера част от купищата документи, оставени от Клавдий. И знаеш ли какво открих? — подхвана той. — Старият козел си е водил дневник! Истината е, че е записвал огромно количество похотливи мисли, макар твърде малко да са действително преживените. Цяла нощ прекарах в четене и научих нещо извънредно интересно. Преди да умре така без време, брат ти Калигула попаднал на информация за някакви много интересни предмети. Пазил я е в тайна дори от Друзила, с която, както знаеш, са били много близки. Споделил я е с Квалдий, което разбрах от дневниците му. Макар ти и Юлия да сте били в изгнание по това време и едва ли сте били негови довереници, си мислех, че може да си чула нещо от Клавдий.
— Не и по този въпрос — спокойно отговори майката на Нерон, докато отпиваше от виното пред себе си. Тя съзерцаваше все още малките пожари, които пламваха на различни места в града на седемте хълма и много скоро след това се разрастваха във високи пламъци. — В интерес на истината, чух нещо по този въпрос от съпруга на Друзила — Луций, когато пристигнах в Рим за погребението на брат ми. Гай, братът на Луций, е бил центурион в Римска Юдея по времето на Тиберий преди около двайсет години и присъствал на екзекуцията на един от онези досадни религиозни фанатици, с които ти напоследък храниш лъвовете си. По всичко личи, че още тогава са били размирници и техният предводител бил човекът, екзекутиран от Гай. Интересното е, че не е умрял от разпъването на кръста, а в резултат на пробождането с копието на Гай. Неясно как върхът на това копие след това изчезнал. Очевидно евреите са вярвали, че този връх притежава магическа сила за тяхната религия. Не слушах много внимателно, така че не мога да ти кажа нищо повече.
Агрипина остави чашата и приближи сина си, за да се настани в скута му — точно както го правеше и с Клавдий, когато искаше да получи нещо от него. Нерон застана нащрек. Майка му прокара длани по деликатните части на тялото му и той усети, че това му подейства по обичайния начин.
Точно сега, когато искаше да се наслади на прекрасния спектакъл, който си беше организирал, а и държеше да чуе всичко, което тя може би знаеше за предметите. Агрипина вече бе развързала връзките на дрехата си и показваше изкусителните кълба на гърдите си, които бяха до самото му лице. Императорът пое дълбоко дъх и се изправи, изсипвайки жената на пода.
— Не вярвам да знаеш само толкова — отбеляза Нерон, отметна назад къдравата си руса грива и изгледа свитата на земята жена с ледените си очи. — В дневника си Клавдий твърди, че Калигула имал цялата тази информация не само от зет ти, както ти твърдиш, но и от Тиберий. Изброява дори предметите — тринайсет на брой, — макар да не били точно съкровища, но притежавали особена сила. Преди години Клавдий организирал дори похода до Британия, за да се добере до тях. Няма начин да не си чувала нещо повече за тях.
100
Римски патриций, починал през 8 г. сл. Хр., използвал влиянието си пред император Август, за да насърчава изкуствата и писмеността, покровител и благодетел на Вергилий, Хораций и др. поети. — Б.пр.