— Дали Оливие спомена за какво иска да се чуе с мен? — попитах Волга, страхувах се да не би да има някакъв проблем с котарака ми Язон.
— Доколкото разбрах, било свързано с някакъв служебен проблем — отвърна Волга. — Времето ми е малко, а имам да разкажа твърде много неща. Пък и не бих искал да се разболеете заради мен, като ви държа дълго в този студ. Тъй като в Русия стени като тези тук обикновено имат уши, предлагам да не ми задавате въпроси, докато не свърша. Ако все пак се наложи да ме питате нещо, бъдете предпазлива.
Кимнах в знак на съгласие, отпих поредна глътка от пиячката, която бе донесъл, и загърнах по-плътно палтото около себе си в очакване на очевидно дългия разказ на моя гост.
— Преди всичко искам да уточня — започна той, — че моят първи патрон не беше маестро Лафкадио, а вашата баба — дивата. Откри ме, когато вече беше известна певица, а аз сирак от Първата световна война и работех на улицата в Париж за по няколко су.
— Искате да кажете, че Пандора ви е осиновила в известен смисъл? — не успях да сдържа изненадата си. Заедно с Лаф и Зоуи това ми се стори сериозна стъпка, свързана с допълнително натоварване за една млада жена, която, ако се вярваше на думите на Дакиан, по това време едва ли е била на повече от двайсет години. — Как се е озовала в Париж? Мислех, че към края на войната е била във Виена.
— За да разбере човек естеството на нашите отношения, добре е да разкажа малко за своя произход. Защото това е и част от историята.
В този момент ми хрумна, че може би точно Волга Драгонов от всички останали играчи в извънредно усложненото ми и потайно семейство ще е този, от когото ще науча най-много. Среднощната ни среща в ледено студената трапезария на една опустяла казарма щеше да се окаже най-успешното усилие да надникна под капака на кутията с тайните.
— Изминал си целия този път, Волга, преодолявайки всякакви неудобства, така че съм готова да изслушам всичко, което би искал да споделиш — уверих го и духнах на измръзналите си пръсти, за да ги стопля.
— Роден съм в Трансилвания, но от тази област е семейството на майка ми, а не на баща ми. Той произхожда от регион, разположен в триъгълника между планината Арарат, грузинските склонове на Кавказ и Армения. Тази сравнително малка територия приютила отмиращата народност ашоки — поети и бардове, възпитавани и подготвяни да съхраняват в паметта си цялата история и генеалогия на народа ни чак до шумерския епос Гилгамеш103.
Няколко души, изиграли роля в детството на моя баща, по-късно пресичат пътя му, и то в критични моменти — вашия също. Докато бил малък, баща ми започнал обучението си в Александропол под ръководството на известен ашок, баща на връстник на моя баща. Това момче ще стане след време прочутия мистик Георги Иванович Гурджиев104. Няколко години по-късно при семейство Гурджиеви към баща ми се присъединява още едно момче, което пристига от град Гори — Йосиф Джугашвили, което се готвело за духовната семинария, но скоро след постъпването си в нея напуска. След време това момче става известно с името Сталин.
— Волга, чакай малко — протегнах облечената си в ръкавица ръка. — Баща ти е израснал с Гурджиев и Сталин, така ли да го разбирам? — Започнах да се тревожа, че имаше опасност потеклото на Волга да надскочи по необичайност моето.
— Сигурно е трудно да си го представи човек, но в тази малка част от света има нещо… как да го нарека… много силно кипене. Баща ми останал там докъм четирийсетгодишна възраст. По време на революцията от хиляда деветстотин и пета година прекосил Черно море и минал в Румъния, където се срещнал с майка ми и съм се родил аз…
— Руската революция стана през хиляда деветстотин и седемнайсета — побързах да уточня. Дори аз знаех нещо за историята на двайсети век. — Поне така си мислех.
— Имаш предвид втората революция — обясни Волга. — Първата, от януари хиляда деветстотин и пета година, започнала като селски бунт и обща стачка и завършила с „кървавата неделя“, била и реакция на отдавна планираната и провеждана жестока програма на царя за русификация на всички поданици. Баща ми бил принуден да избяга от Русия. Но като истински ашок, никога не забравил корените си.
Когато съм се родил в Трансилвания през хиляда деветстотин и десета година, ми дали името Волга — славянското име на най-дългата река в Русия и на европейския континент. Най-старото й име е Rha — като Амон Ра, египетския бог на слънцето. Докато татарското име на тази река е Атила и означава желязо, откъдето идва и името на известния предводител — „бич Божи“…
103
В епоса за Гилгамеш се разказва за героичните подвизи на Гилгамеш, владетеля на града държава Урук. Епосът е считан от много хора за първата наистина велика литературна творба. Запазени са три версии от тази поема. Най-ранната достигнала до нас в писмен вид е от първата четвъртина на 2000 г. пр. Хр. — Б.пр.
104
Г. И. Гурджиев (1872–1949), психолог, философ, учител и мистик, създател на учението за „четвъртия път“ на вътрешната реализация на човека. Танците, създадени от него, наричани още „Движения“, са около 250 на брой, кратки ритмически ансамблови структури с музика, специално композирана за тях от него и Томас де Хартман. В днешни дни те продължават да бъдат едни от най-мощните методи за култивиране на будност и присъствие, представляват своеобразни медитации в движения. Красивата им естетическа форма ги прави много привлекателни за наблюдение, но същинският им замисъл и трансформационен потенциал се съдържа в процеса на тяхното изучаване. — Б.пр.