— Искаш да кажеш, че името ти е същото като на Атила, хунския вожд? Като в „Песен за Нибелунгите“?
Бях си спомнила няколко факта, които бях чула същия следобед — на същата тази блатиста територия, по думите на Хайнрих Химлер, Меровингите — Нибелунги водили боеве срещу Атила — връзката ми се видя достатъчно важна, за да й отделя внимание. Усетих гъдел в пръстите си и причината за това не беше единствено студът. Въпреки глада и умората, цялото ми съзнание бе насочено към посоката, която заемаше разказът на моя гост.
— Точно така — кимна Волга в знак на съгласие. — Баба ти идва от една част на света, която от незапомнени времена е мечта на владетелите. Дори днес борбата за тази територия не е утихнала. През последните стотина години и германци, и французи, и турци, както и англичани и руснаци си съперничат за земите, които Чингис хан, а преди него и сънародникът му Атила, завладял стотици години по-рано: Централна Азия. Това е една друга версия на историята, убила моя баща, което пък стана причина едва десетгодишен да се срещна с баба ти в Париж.
— Имаш предвид борбите за Централна Азия, така ли? — не се сдържах, тъй като картината, която имах предвид, някак започваше да съвпада с неговите описания. Преглътнах и реших да опитам все пак, нямах какво толкова да губя. — Знаеш ли как цялата тази история, география, митове и легенди са свързани с моята баба? Известно ли ти е какви са онези ръкописи?
Мъжът кимна и от следващите му думи разбрах причината за неговата убеденост.
— Аз самият от дете съм обучаван и подготвян като ашок, познавам неписаната история на нашия народ. Родителите ми загинаха по време на Първата световна война в така наречената Криза на Балканите, след която светът започна да се променя, и бях прибран от група цигани, които бягаха от размирния район. Издържах се като останалите деца от племето — просех. Племена, наречени даки, са населявали Трансилвания, преди тя да бъде завладяна от римляните. Наричали ги още и вълците. Ето защо, нищо чудно, че мъжът, който ме осинови в племето, се казваше Дакиан. Той беше талантлив цигулар и по онова време бе около двайсетгодишен, а по-късно се зае с обучението на момче, наречено Лафкадио Бен, което издирихме в Залцбург към края на войната.
С течение на времето, когато Дакиан научи за какво съм обучаван и че въпреки младостта си може би знам древни легенди, за които малцина са чували, ми каза, че трябва да заминем за Франция, където да се срещнем с неговата „братовчедка“ Пандора, на която да разкажа, каквото знам, и че тя щяла да знае какво да правим.
— И тогава ти й разказа всичко, така ли? — едва си поемах дъх от вълнение.
— Естествено. Светът щеше да е далеч по-различно място днес, ако не се бях срещнал тогава с баба ви или не се бяхме договорили да й помогнем в нейната мисия.
Стъписах се, когато иначе въздържаният Волга Драгонов, се наведе напред и стисна развълнувано дланите ми в своите, подобно на Дакиан във Виена. Усетих колко топли и здрави са и за първи път от седмици насам почувствах доверие и сигурност.
— Ще ви разкажа нещо, което никой не знае, вероятно дори и чичо ви — доверително продължи Волга. — Истинското ми фамилно име не е Драгонов, а Арарат, като планината. Драгонов го измисли баба ви и според нея е нещо като титла по подобие на това на бащата на крал Артур — Утер Пендрагон105. Преводът на името означава — онзи, който улавя дракони и държи в ръцете си техните сили под земната повърхност.
— Защо според теб те е нарекла така? — едва чуто попитах, сякаш замислена за нещо далечно и трудноразбираемо.
— Защото й разказах онова, което се каня да разкажа сега и на вас — с видима неохота отговори той. И понеже хвърлих бърз поглед към вратата, поясни: — Няма защо да се тревожите, че някой може да чуе. То има значение само за истински посветения.
Но аз в нищо не съм посветена, Волга — побързах да уточня.
— Напротив — усмихна се неочаквано той. — Притежавате качества, които навремето баба ви притежаваше. Само преди минута открихте връзка в модели на древната история, средновековна легенда и съвременната политика. Способността да правиш подобни връзки е умение, характерно за един ашок. Вродените способности обаче не са достатъчни, необходимо е и специално обучение. Усещам, че сте стигнала до напреднал етап, макар да нямате съзнание за това. Вижте дали няма да усетите сила да откриете друго, скрито ниво в историята, която ще чуете сега.
105
Утер Пендрагон е описван най-често като силен крал и защитник на народа, но преспива с майката на Артур чрез измама, като през същата нощ войниците му убиват съпруга й. — Б.пр.