Сам неграмотен, Чингис разбирал силата на писменото слово. Превърнал в закон собствения си морален кодекс, който се изпълнявал толкова строго, че се говорело, че девственица със златен поднос на главата можела да измине целия Път на коприната, без някой да я докосне. Накарал да запишат с тайнопис историята и родословията на монголите в отделни книги, които след това били скрити за бъдещите поколения в пещери. Разполагал и с мъдростта на шамани, маги и свещенослужители от всички завоювани от войските му земи — те също били записани в тайните книги и прибрани в пещерите.
Говори се, че събрани заедно, тези документи дават ключ към древната тайна на властта — смятало се, че силата им била толкова голяма, че извадят ли ги, те ще срутят всички „организирани“ религии, тези, които кристализирали през вековете, но останали затворени в своите догми и в резултат вкаменени в своите ритуали и традиции.
Какво Чингис ковачът, който станал океан, е криел в действителност в пещерите? Смята се, че това са традиции, проникнали във всички вярвания, но пък и съдържащи концентрираната същност на всяка от тях. Всички, които от тогава до наши дни са се опитвали да завладеят тези сили и власт, са търсили пещерите и тяхното съдържание.
Гурджиев твърдял, че е намерил част, в края на века, по време на странстванията си през Синдзян106, Таджикистан и из склоновете на Памир. Прочутият англичанин Алистър Кроули, известен с познанията си върху окултизма и черната магия, по-късно бил прогонен от Германия и Италия от Хитлер и Мусолини — двамата мъже, които се боели до смърт от това да не би собствените им познания за тъмни тайни да попречат на начинанията им.
През пролетта на 1901 година Кроули организирал англо-австрийска експедиция за изкачване на К2 на китайско-пакистанската граница пак с цел да открие въпросните пещери.
След Червения октомври първо Ленин, а след него и Сталин правят опити да си върнат териториите, притежавани някога от руския цар, загубени по време на руската революция. През 20-те години на XX в., руснакът мистик Николай Рьорих научил за тези документи по време на пътуванията си из Монголия, Тибет и Кашмир. Казали му, че са разпръснати из Централна Азия, Афганистан и Тибет и че когато бъдат извадени на бял свят, свещените градове Шангри-ла107, Шамбала108 и Агарти109 ще изникнат. Но съществува още един скрит град, потънал в загадъчно езеро по време на първото нашествие на монголите в Русия — Китеж110, известен като руския град на Граала — очаква се той също да се издигне на земната повърхност с настъпването на новата епоха…
Едва ли Волга е предполагал колко подходяща бе репликата му, че имам способността да откривам „скрити нива“. Сега обаче с положителност бе видял реакцията ми от последните му думи, защото замлъкна. Отдавна бе пуснал ръката ми и само ме следеше с поглед.
Историята за прочутия град Китеж е разказана в една от оперите на Римски-Корсаков. Джързи бе получила покана за централната роля на Феврония, спасителка на град Китеж, при едно от последните си гостувания в Ленинград. Става дума за града, първият, разрушен от внука на Чингис хан през десетте години, в които бе вилнял в земите между Волга и Дунав. Дълги години след това Русия е била под властта на монголите, последвани от не по-малко жестоко управление на татарите, предвождани от Тимур.
Надеждите на християнска Русия цели три години били поддържани живи от легендата за втория град — Велик Китеж, докато Иван Велики111 не ги освободил. Молитвите на Феврония — невинно момиче, израснало в гората, измолват спасението на града от Дева Мария, която го покрива с езеро, и през бистрите му води хората можели да видят града на дъното, без да го достигнат или да му причинят някакво зло. Достъпен бил само за посветените и вярващите като Феврония, готови да приемат идеята за „живот без време“. Само те ще могат да живеят във възродения град, когато той излезе от водата като новия Йерусалим в зората на Новата епоха. Така завършва и операта.
В този случай поне градът не бе само част от разказа му. Загубените градове на хазарите112 бяха открити съвсем наскоро в същия регион, който Сталин бе потопил под водите на реки, чийто път бе обърнал и пренасочил. По този начин в съзнанието ми се оформи някаква картина на метафизическото-метафорично-митично-мистично преследване на „свещените реликви“. Нещо, което знаех, че ще е сърцевината на ръкописите на Пандора.
107
Въображаемо място, което би трябвало да се намира в Хималаите или по-точно в Тибет. В западната култура понятието е въведено от писателя Джеймс Хилтън в романа му „Lost Horizon“ („Изгубеният хоризонт“). — Б.пр.
108
Тайнствена земя, намираща се според повечето легенди някъде в Хималаите. В китайски, руски и тибетски митове за нея се говори като за обител на свръххора. — Б.пр.
109
Легендарна подземна страна. Предполага се, че се намира някъде в Тибет, Хималаите или в Алтай, че там живеят висши посветени, пазители на традициите, истинните учители и управници на света. До нея могат да стигнат единствено посветени. — Б.пр.
110
В района на Нижни Новгород и езерото Светлояр, наричано някога малката Атлантида, е създадена легендата за „невидимия град Китеж“. Чудно красив град, който при нападението на татарите, неясно как, потънал в езерото, за да бъде спасен. Според легендата той продължил да съществува, но на дъното на езерото, към него имало тайна пътека, но тя се разкривала само на хора с чисто сърце и чисти помисли. — Б.пр.
112
Полуномадска народност, вероятно от севернокавказки произход, впоследствие тюркизирана. Първоначално те обитават крайбрежието на днешен Дагестан и делтата на р. Волга. Водени от тюркски управляващ елит и хаган от рода Ашина, между VI и X в. те създават Хазарския хаганат, обширна държава, разположена между Волга, Дон и Кавказ. В отделни периоди те поставят в зависимост също Волжка България, части от днешните Азербайджан и Казахстан, както и някои руски княжества. — Б.пр.