Когато най-накрая тълпите утихнаха, тя закрепи юздите за колата и измъкна от гънките на цветната си туника заек, задържа животното високо горе над главата си, за да го видят всички. Беше снежнобял свещен заек, отгледан от друидите точно за тази цел. От осемнайсетте хиляди мъже, жени и деца, струпани на зеленото поле, не се отронваше вече никакъв звук. Откъслечно изцвилване на кон наруши за миг тишината. Тя пусна заека.
В първия момент дребното животно застина в тревата, стъписано от човешкото множество отпред, което бе като гора от вкаменелости, които чакаха безмълвни. Неочаквано се стрелна през полето — малка бяла топка на фона на сочната зеленина. Посоката, в която пое, бе югозапад, обратна на слънцето… Тълпата избухна в един глас войнолюбиво, заподхвърляха във въздуха карираните парчета плат, отличаващи различните родове.
Всички видяха, че свещеният заек пое направо към Камулодун. Армията на Будика128 можеше да стигне града при бърз ход пеша за една нощ. Призори шестнайсетте години обиди и страдания щяха да бъдат пометени и потопени в кръвта на римляните.
Остров Мона, Британия:
пролетта на 60 г. сл. Хр.
Тук, на края на света, живяхме досега в последното свободно кътче, защитени от отдалечеността и невзрачността си. А сега и най-отдалечените кътчета на Британия са изложени на опасностите… на морето, скалите и враговете ни римляните, чиято арогантност не можеш да залъжеш с отстъпки и скромно въздържание. Хищниците на света… нищо не ги засища — нито изтока, нито запада — грабят, убиват, крадат… И това те наричат империя. Превърнаха света в пустиня… И това те наричат мир.
Право на всеки човек е да умре и да убива за земята, на която живее, и да наказва с изключителна строгост всички от своята собствена раса, които са топлели ръцете си на огъня на нашествениците.
Светоний Паулин добре знаеше, че не ставаше дума само за постигане на кратковременен контрол или подчинение на местните. Беше започнал кариерата си в Атласките планини с потушаване на бунтовете на берберите срещу римската окупация. Имаше достатъчно опит в такива кампании и бе готов за водене на битки в различен и труден терен с яростна съпротива и ръкопашни боеве.
Ала през двете години на назначението му от император Нерон за губернатор на Британия, Светоний бе разбрал, че друидите са нещо различно. Все едно вождове или прорицатели, мъже или жени, те заемаха високи постове на жреци и на тях гледаха като на богове. Светоний не се съмняваше, че има само един начин да се справи с тях — трябваше да ги избие до крак.
Главното им светилище се намираше съвсем близо до брега на остров Мона — кравата, символ на тяхната богиня Бригид много подобна на Деметра, бе богиня на плодородието. Хората вярваха, че тя ги предпазва, и бойците, загинали в битка, ще бъдат възкресени в нейния казан. Подземният тунел към този казан се намирал под езеро, в непосредствена близост със свещената гора на остров Мона.
Две години на разузнаване и всякакви хитрини бяха нужни на Светоний Паулин, за да избере най-подходящия момент, в който да нападне тази тяхна крепост. Успя да научи, че всички главни жреци се събират всяка година в първия ден на римския месец май. Това бе денят на келтите, наречен от тях Белтейн — денят преди прочистването на свещените гори, подготовка за годишното посещение на богинята Майка, предхождащо месеца на плодородието. За тях това бе най-светият ден в годината — на този ден те нито работеха, нито носеха оръжие, ето защо Светоний се надяваше, че ще бъдат най-малко подготвени за нападение.
Разполагаше с флотилия от плоскодънни лодки, с които ще превози войниците си през тесния, но обикновено бурен воден канал, отделящ острова от брега. Привечер на този ден римските войници преминаха ниско приведени в лодките си над гребените на вълните, заобиколиха южния бряг на острова и акостираха на Свещения нос на западния бряг — противоположен на материка. Макар нощта да не бе настъпила напълно, церемониите бяха започнали. Фигури със запалени факли се движеха между дърветата и пробягваха по протежение на брега. Слънцето вече потъваше в червеното като кръв море, когато лодките на римляните се удариха в брега. Всички се вцепениха от това, което се разкри пред очите им.
128
Кралица на келтското племе исени, населявало Източна Англия през древността. През 60 г. сл. Хр. тя застава начело на въстание срещу Римската империя и в жестока битка предвожданите от нея войски избиват 70 000 римляни. Въстанието е потушено и тя се самоубива. Римляните запомнят червената й коса и дълго време се страхували от червенокоси жени. — Б.пр.