— Работата е там — добави Шушулката пред самата врата, — че от МААЕ те избраха преди няколко месеца, на базата на досегашните ти резултати и на моята препоръка. Обсъжданията приключиха и решението е взето. И да ти кажа право, според мен не бива да изпускаш тази възможност. Тя е страхотна. И би трябвало ръка да ми целуваш за рамото, което ти дадох, за да я получиш.
Направо се люлеех от ударите, които от обяд този ден се сипеха върху мен. Той вече отваряше вратата пред мен, когато успях да изломотя:
— Дори нямам руска виза.
— Ще се уреди — невъзмутимо отсече Шушулката. — Ще я получиш от руското консулство в Ню Йорк.
Нямаше спасение. Добре че поне научих лошата новина преди тайния телефонен разговор със Сам. Дано той да измисли нещо… освен всичко останало, за което имаше да мисли… та да ме отърве от това пътуване.
— Между другото — добави Шушулката с далеч по-дружелюбен глас, когато вече щях да си вървя. — Разбрах, че причина за отсъствието ти миналата седмица е семейно погребение. Надявам се да не е някой твърде близък.
— По-близък, отколкото мога да изразя в този момент — отвърнах уклончиво и докоснах ръкава на Шушулката. — Благодаря все пак, че попитахте.
Докато се отдалечавах по коридора, хвърлих поглед на часовника си. Питах се дали мястото, от което Сам щеше да се обади, бе някъде наблизо. Влязох в кабинета си, за да си взема връхната дреха и да отида в каубойския бар „Без име“.
От дървената ламперия по стените на заведението миришеше на цигари и бира. Музикалният автомат бе пуснат и огласяше помещението с приятна музика. Пристигнах двайсет и пет минути по-рано и се настаних на маса колкото се може по-близо до телефона, поръчах си безалкохолен коктейл „Върджин Мери“ и зачаках. Най-сетне очакваният звън проехтя и аз тутакси скочих и грабнах слушалката.
— Ариел — с видимо облекчение въздъхна Сам отсреща, като разбра, че аз се обаждам. — Толкова много исках да се свържа с теб след погребението, за да ти обясня какво става. Преди всичко, кажи ми как си.
— Възстановявам се — отговорих. — Не знам да се смея ли, да плача ли, в истерия съм от щастие, че си жив, в същото време съм бясна от номера, който ни скрои, особено на мен. Защо трябваше да мина през този ад, така и не разбрах. Искам да ми дадеш честната си дума, че е било изключително наложително да се правиш на умрял. Кой друг знае за това освен мен?
— Никой — отвърна Сам. Гласът му ми се стори натегнат като струна. — Разбере ли се в по-широк кръг, сме изложени на огромна опасност.
— Как да разбирам това, бледолики? — опитах се да разведря малко атмосферата, цитирайки герой от любим и на двамата каубойски филм.
— Съвсем сериозно говоря, Ариел. Ти дори си в по-голяма опасност от мен. Толкова се тревожех дали ще се прибереш направо в Айдахо след погребението, дали няма да решиш да се отбиеш някъде и така да не успееш да получиш пакета. Когато открих, че телефонът ти се подслушва, а колата ти е претърсена, продължих да се моля да си била достатъчно разумна и да го прибереш на сигурно място…
До мен сервитьорката прибираше бакшиша си от една маса и повдигайки вежди, поиска да знае дали да повтори поръчката ми.
Поклатих отрицателно глава и продължих към Сам:
— Не те разбрах? — За съжаление добре бях разбрала и когато момичето се отдалечи достатъчно, с дрезгав шепот продължих: — Какъв пакет?
Отсреща настъпи злокобно мълчание. Усетих как там се трупа напрежение.
— Не ми казвай, че не си го получила — с потрепване в гласа попита Сам. — Само това не. Наложи се по спешност да се освободя от него малко преди погребението. Ти си единственият човек, на когото мога да имам пълно доверие. При първа възможност го пуснах по пощата с твоя адрес. Изпратих го с най-обикновена поща с надеждата, че на никой няма да му мине през ума, че ще пътува по възможно най-открития начин. Смятах, че щом пристигнеш, ще бъде в ръцете ти или ще те чака в местната поща. Не разбирам как е възможно… освен ако не си ходила още да си прибереш пощата.
— Мили боже, Сам — продължих да шепна. — Какво ми причиняваш? Какво си ми изпратил по пощата? Да не е моето „наследство“?
— Спомена ли някой за него по време на погребението? — започна и той да шепне, сякаш някой го подслушваше.
— Някой ли?!! — вече негодувах. — Прочетоха високо името ми в твоето завещание. Огъстъс и Грейс дадоха пресконференция! Репортери се опитват да се срещнат с мен по този повод! Чичо Лаф си е резервирал самолетен билет от Австрия. Това достатъчно ли е?