Излишно беше да обяснявам на Волфганг, че ако Сам, макар и за кратко, е притежавал такъв документ, той вече го е разчел. Единствената система за кодиране, която не бе разгадана през двайсети век, бе тази, която племето навахо създаде през Втората световна война32. Културата на коренните жители на Америка поражда склонност към тези неща и знаех, че Сам живее единствено с шифрирането и дешифрирането.
Но, както се налагаше да си напомням постоянно, аз бях единствена на планетата, която знаеше, че Сам е все още жив. За да се измъкна от бъркотията, в която се бях оплела, час по-скоро трябваше да се свържа със своя кръвен брат.
До края на седмицата времето мина почти без никакви събития. Не че очаквах поредно преследване с коли или нова лавина, за да бъда спасена от скуката. Проблемът бе в това, че пакет от Сам така и не пристигаше, а и не успявах да се свържа с него.
Не пропусках да се отбия в „Без име“ и да попитам колкото се може по-небрежно дали някой не ме е търсил. Барманът ме уверяваше, че забелязал по-рано през седмицата телефонът, чието място бе в отсрещния край на заведението, да звъни, но никой от посетителите не го вдигнал.
Всеки ден, още с пристигането си на работа, проверявах електронната си поща — и там нищо.
Двамата с Оливие координирахме ден за ден отиването на работа, защото раната на ръката не ми позволяваше да шофирам, а Волфанг продължаваше да отсъства от града. Така че имаше и добра страна в това, че пакетът не пристигаше, защото предпочитах да бъда сама, когато отивам да го прибера. Междувременно под носа на десет хиляди държавни служители на Съединените щати прибрах ръкописа на място, което никой не можеше да открие — между страниците на Инструкциите на Министерството на отбраната на САЩ.
ИМО са прочутата библия на всички разследващи поделения на федералното правителство — трийсет и пет стабилно подвързани тома, съдържащи правилата и разпоредбите, които трябва да се спазват при всевъзможните дейности от създаването на компютърна система до организирането и построяването на ядрен реактор с лека вода. Съставянето и поддържането с актуална информация на този ключов справочник струва цяло състояние на данъкоплатците. Много екземпляри с тази „библия“ имаше в изследователския ни център и един от тях бе прибран във високия шкаф с документи пред вратата на моя кабинет. За петте години, които работех тук, не бях видяла нито един служител да посяга към някой от томовете, камо ли да го отваря. Честно казано, сигурна бях, че ако облепя със страниците му кабинките на тоалетната, никой няма да забележи.
Веднъж се бях опитала да разлистя страниците, за да видя какво мога да ползвам оттам, но ми беше напълно достатъчно. Това, което прочетох, ми се видя далеч по-неразбираемо от разширения вариант на Закона за данъците. Убедена бях, че никой няма да открие моето съкровище там.
И така, в петък, първия ден, в който вече можех да шофирам сама, останах в офиса, докато Оливие си тръгна един от последните, което не беше странно, като се има предвид, че на следващия ден щяхме да тръгнем призори за Сън Вели, което означаваше, че трябваше да приключа всичките си задачи за седмицата. Щом той напусна офиса, за да започне да събира багажа си, започнах да вадя томовете с Инструкциите и да развързвам тънките връзки, които крепяха кориците. На всеки четирийсет-петдесет страници пъхвах по една от ръкописа с руните.
Беше близо десет часът, когато приключих. Имах късмет, че нито един от шевовете на ръката ми не се разтвори или разкървави, докато изваждах и връщах на място тежките томове. Когато най-сетне се стоварих в стола си, за да си поема дъх, неволно закачих с ръка мишката на компютъра си. Неочаквано картината, която се въртеше на екрана на компютъра, изчезна и чист екран с един-единствен символ на него освети потъналото в сумрак помещение.
Не познавах символа, който изпълваше почти целия екран и напомняше на гигантска звезда.
Под него се виждаше ясен въпросителен знак.
Откъде се появи това на моя екран? Никой от колегите ми не би могъл да го направи? Не бях мръднала от кабинета си през целия ден.
Отидох в менюто на икона „Помощ“, но от съобщението, което излезе на екрана, стана ясно, че символът е непознат на програмата. Очевидно трябваше да погледна пощата си.
Бях я проверявала само преди няколко часа, но вече се бе появило ново съобщение. Предпазливо зададох командата „Изтегли“, сякаш вътре в тръбата имаше скрита ръка, която очаквах всеки момент да дръпне обратно текста. Като омагьосана следях как буквите се редят една след друга. Много преди да видя и последната, знаех кой може да е изпращачът. Единствено Сам.
32
През Втората световна война битката за проникване в тайните кодове на противника добива невиждан размах. През 1942 г. Корпусът на морската пехота на САЩ изпробва и въвежда кодиране на информация с помощта на индианци навахо. Вместо изкуствено създаден таен език решили да приложат живия език на племето навахо. Първите повикани на служба 29 шифровчици наричали себе си windtalkers — говорещи с вятъра. През 2002 г. е създаден игралният филм „Говорещите с вятъра“ (Windtalkers) на режисьора Джон Ву с участието на Никълъс Кейдж и Адам Бич. — Б.пр.