Сега, когато бе така близо до мен, се уверих, че очите му са наистина изключителни. Направо ме хипнотизираха. Изучаваше ме така, все едно от преценката му щеше да зависи цялото ми бъдеще занапред, най-сетне кимна одобрително, от което, неясно и за самия мен, се почувствах неизказано щастлив. После се извърна към Пандора, улови пръстите на ръката й и ги повдигна до устните си. Целуна обаче обратната страна на своята ръка, нещо, което бях виждал да правят австрийците и в Залцбург.
— Отказах се от писане на либрета — продължи той. — Но отново се върнах към рисуването. Акварелите ми завоюваха известен успех. Миналия Архангелов ден ме ангажираха за малка задача в Кунстхисторише музеум и една вечер минавах по улицата срещу Хофбург малко преди да го затворят. Точно тогава забелязах нещо, което събуди интереса ми. Всяка вечер ходя в библиотеката. Ходих дори и до библиотеката на манастира Мелк, нагоре по течението на Кремс. Много интересни ръкописи открих там. Бях и в Залцбург за по-подробни проучвания. — След това се обърна към мен. — Не вярвам в случайните съвпадения, млади човече. Вярвам единствено в съдбата. Така например съм много любопитен да разбера защо всеки от вас е избрал от цялата менажерия на въртележката точно тези животни. На стар хохдойч Earn е орел и наистина Ърнест стои върху орел, докато животното, което ти си избрал, е вълк. Името на братовчеда на Пандора, Дакиан, произхожда от думата „даки“ — „хора вълци“ на древния език на траките, едни от най-старите племена в Европа. Както виждаш, образованието не само подхранва интелекта ни, но е и път, по който можем да погледнем на себе си и на нашата история от друг ъгъл. Моят прякор „Лъки“ ми е даден на шега от приятелите ми. Истинското ми име на стар хохдойч е Athal-wulf, което в превод означава „щастливия вълк“. Докато значението на фамилията ми Heideler означава почти същото, което и „бур“ — човек на земята, човек, който печели прехраната си, като обработва земя.
— Стига бе! — възкликнах и прекъснах разказа на Лаф с енергичен жест. — Спри се малко. Да не искаш да кажеш, че този човек е бил Адолф Хитлер?
Чичо ми само се усмихна. Обърнах очи към Оливие и Бамби и видях, че по опънатите физиономии и на двамата е изписано изражението на костенурка, разбрала, че във водата, в която плува, кислородът е свършил.
— Гаврошче, почти бях наближил края на историята — рече Лаф.
— За мен тя определено стигна своя край — отсякох и пуснах вилицата в едва наченатия си омлет със saumon fume42.
— Къде отиваш? — мило попита Лаф.
Оливие премяташе салфетката от ръка в ръка, чудейки се мой гост ли е на тази маса, или на Лаф. Дадох му знак да си седи на мястото.
— Навън да се разходя — отговорих. — Имам нужда от малко чист въздух, преди да си поискал да преглътна още нещо.
— Единственото, което бих искал да преглътнеш, е още малко шампанско — усмихна се той и потупа здравата ми ръка. — В такъв случай и аз ще изляза да се поразходя с теб… А може и да поплуваме, какво ще кажеш? В това време приятелят ти би могъл да покаже планината на Бамби, ако нямаш нищо против. — Лаф повдигна въпросително вежди по посока на Оливие, който скочи рязко, сякаш само това беше чакал.
След продължителна суетня по разговори с келнерите, палтата, благодарности и прегръдки, Бамби и Оливие напуснаха ресторанта и се отправиха към планинските склонове, а ние с Лаф — към покрития със стъклен купол басейн с топла минерална вода. Волга Драгонов ни чакаше там с бански костюми.
— Чичо Лаф — подхванах, след като останахме сами, отпуснати в минералната вода, над която се вдигаше пара, — как ти хрумна тази абсурдна история, която разказа в ресторанта? Оливие освен мой приятел е и мой колега. След тази сутрин ще реши, че хората от моето семейство са по-откачени, отколкото всъщност сте.
— Защо пък откачени? Не виждам нищо откачено в историята — възрази Лаф. — Всяко нещо е истина.
Той потопи главата си под водата. Когато се показа отгоре, сребристата му коса бе полепнала и пролича превъзходната костна структура на черепа му, изпъкнаха и прекрасните му сини очи. Хрумна ми, че на младини той наистина трябва да е бил изключително хубав мъж. Изобщо не се учудвах, че Пандора се е влюбила в него. Дали това не бе и част от проблема?
— Всичко, което разказа, за мен е мит — рекох, — особено в частта за семейството. За първи път чувам например, че баща ти е англичанин, да не говорим за това, че имал състояние от около стотина милиона долара! А ако Пандора действително е мразела толкова силно дядо ми Йероним, защо тогава още същата година се е омъжила за него?