— Представям си каква е версията на Огъстъс — с голяма доза ирония отбеляза Лаф. — Но сега, когато сме сами, мога да бъда съвсем директен. Много ми е неприятно, че аз съм този, който ще отговори на този напълно основателен въпрос и ще ти съобщи обстоятелствата около брака й с този отвратителен човек.
Когато се прибрахме в онзи ден в къщата във Виена, вече беше следобед и ни казаха, че майка ни е издъхнала по време на нашата разходка. По-малките се разстроиха много и ни изпратиха бързо да си лягаме. На следваща сутрин още призори няколко здравеняци от слугите побързаха да ме качат на влака за Залцбург.
Срещнах Пандора цели пет години по-късно, защото тя бе отведена от Виена заради събитията около Първата световна война. След пет години научих, че в онази нощ пастрокът ми я е изнасилил неколкократно. Принудил я да се омъжи за него под заплахата, че ще разкаже за нея неща, които ще изложат на голям риск не само нея, но и семейството й.
— Ти да не си си загубил ума? — възкликнах.
— Не, но тогава наистина мислех, че това ще се случи — с горчива усмивка ми довери Лаф. Усещах, че говори истината и се питах, дали е споделял с някого всичко това.
— По-добре ми разкажи всичко докрай, чичо — рекох и доплувах до него. — Прости ми за току-що изтърсената грубост. Наистина искам да науча всичко.
— Ще довърша първо с това, което се случи, когато Лъки ни заведе до Хофбург, за да разгледаме изложбата на оръжия, сред които бе открил някакви древни предмети.
В продължение на векове австрийските Хабсбурги са разделяли и обединявали просторната си империя посредством серия от блестящи бракове с жени, наследнички на династии в Испания, Унгария и още къде ли не. Сега Хофбург, зимният дворец на Хабсбургите, беше превърнат в музей, в който са изложени кралските бижута, скъпоценности и множеството колекции, събирани през вековете.
Колекцията, така силно заинтригувала Лъки, бе сред най-богатите в света. Беше споменал, че вярва в съдбата и докато пътувахме към музея във фиакъра, той обясни на нас, децата, че съдбата на немскоговорящите народи не би трябвало да включва управлението на тези толкова разнообразни бракове, в резултат на които са се народили различни потомци, а и улиците на столицата се пренаселили с утайката на човешкия род. Това обаче е друга страна от живота на Адолф, която, за нещастие, няма човек, който да не познава.
Лъки бе забелязал в Хофбург две реликви, които му бяха грабнали вниманието. Ставаше дума за меч и копие. Тези предмети, които той беше убеден, че са толкова древни и ценни, бяха поставени, колкото и да е странно, в стъклена витрина в отдалечен ъгъл, сякаш нарочно забутани встрани. Мечът беше дълъг и извит, а дръжката му подсказваше по-скоро за изработка от средните векове, отколкото от древността. Копието бе малко, черно и скромно, с груба медна на цвят защита за ръката и дръжка в същия цвят. Ние, децата, се взирахме известно време в тях, докато Ърнест не помоли Лъки да ни обясни защо са толкова важни.
— Тези предмети — с мечтателен глас подхвана той — са на възраст от поне две хиляди години, ако не и повече. Всеизвестно е, че са от времето на Исус и много вероятно е да са били собственост на някой от неговите ученици. Смята се, че мечът е онзи, който апостол Петър размахал в градината на Гетсиман и в резултат отрязал ухото на един от стражите на храма. Исус му наредил да скрие меча, защото „Онези, които вадят меч, от меч умират“. Много по-интересно е копието — продължаваше Лъки. Носил го е римският войник Гай Касий Лонгин, подчинен на Понтий Пилат. Лонгин пробол гърдите на разпънатия Христос със същото това копие, за да се увери, че е мъртъв, и всички видели как от раната потекла течност…
Виждах отражението на бледото издължено лице на Лъки в стъклото на витрината пред нас. Той съзерцаваше унесено предметите. Зениците му бяха разширени и това придаваше на наситено сините му, засенчени от дългите мигли, очи хипнотично въздействие. По едно време Пандора, застанала от другата страна на стъклената витрина, се обади и разруши магията.
— На картичката тук пише, че мечът е принадлежал на Атила, вождът на хуните, а копието — на Фридрих I Барбароса43 — велика фигура в немската история и в историята на Тевтонския орден44. Пише също, че според една легенда когато двете оръжия попаднат в ръцете на един воин, какъвто вероятно е бил случаят с Карл Велики, този воин става предводител на целия цивилизован свят.
43
Германски император от 1152–1190 г. Предприел няколко похода срещу Италия, както и Третия кръстоносен поход, по време на който се удавил. Немският народ дълго вярвал, че той не е умрял и ще се върне, за да спаси германския народ. — Б.пр.
44
Един от най-старите военни и религиозни ордени, създаден около 1128 г. в Йерусалим от немските кръстоносци. Членовете носели бели наметала с голям черен кръст под лявото рамо. Орденът просъществувал до 1410 г., когато при Таненберг войските му претърпели тежко поражение. — Б.пр.