Лаф замълча и ме изгледа. Сърцето ми бе слязло далеч под стомаха и усещах, че на всяка цена трябва да изляза от водата, преди да съм загубила съзнание.
Думите на Лаф ме настигнаха с известно закъснение:
— Няма начин Зоуи или Волфганг Хаузер някога да са се добрали до този ръкопис. Ърнест ревностно го пазеше през целия си живот. — След кратко мълчание чичо ми добави шепнешком: — Много се надявам, че не си се доверила на Хаузер прекалено, да си го оставила дори за малко сам с ръкописа. Ако това се е случило, си изложила на риск всичко, за което и Пандора, и Ърнест рискуваха живота си. Мисля дори, че това бе причината и за смъртта на братовчед ти Сам.
Истината
Вий обстоятелства ми дайте само и аз причината им ще измъкна.
От ядката на земното кълбо!
ИСУС:
Аз за това се родих и за това дойдох на света, за да свидетелствам за истината; всекой, който е от истината, слуша гласа ми.
ПИЛАТ:
Що е истина?
Следователно усилието да стигнеш до Истината и особено до истината за боговете е копнеж по божественото.
Нещо като хоби е за мен: истината.
Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина… но те [учениците] като чуха, че той е жив, и че тя Го видела, не повярваха.
Юдея:
пролетта на 33 г. сл. Хр.
— Каква може да е истината? — попита Иоан Заведеев своя по-голям брат Иаков. — Защо Иосиф от Ариматея очаква да помним нещо, което се е случило преди година.
Братята бяха оставили зад гърба си пристанище Йопа и корабът, с който Иаков току-що се бе върнал от едногодишното си пътешествие извън страната до Келтска Иберия. Много скоро двамата поеха по каменистия път извън града.
— По време на пътуването ни до островите на Британия — рече Иаков — Иосиф ме увери, че според него липсва важен елемент от историята за последните дни на Учителя. Знаеш, Учителя винаги е казвал, че неговото наследство са „тайните“, които ще сподели с най-верните си ученици. Според Иосиф, когато Учителя решил, че дните му тук на земята са преброени, е предал своите тайни, но тъй като обикновено говори с притчи, никой от нас не успява да схване тайното значение на словата му. Тъкмо затова и бързах да си дойда от Келтска Иберия, за да донеса писмото на Иосиф до Мириам от Магдала, с което я моли да се погрижи за това. Надява се, че ние: ти, Симон Петър и аз, като най-близки негови последователи, ще я подкрепим.
Иаков и неговият брат Иоан Заведеев заедно с техния съдружник Симон Петър и брат му Андрей бяха първите хора, които Учителя спечели за свои последователи. Когато ги срещна край бреговете на Галилейско езеро, им каза да оставят рибарските мрежи и да тръгнат с него: обеща да ги научи как от рибари да станат „ловци на хора“48. Ето защо братята Заведееви като първоизбрани очакваха по-специално отношение и то беше такова, до последните събития. През тази година се бяха случили твърде много неща, а и брат му бе отсъствал прекалено дълго. Имаше толкова много неща, които трябваше да му разкаже.
— Не може ли да ми обясниш какво общо има Мириам от Магдала с всичко това? — попита той Иаков. — Защо точно тя трябва да е официалният вестител?
— Иосиф открай време поддържа Мириам и претенцията й, че е първа сред апостолите: тя първа видя Учителя след неговата смърт и възкресение в онази сутрин в градината в Гетсиман — опита се да обясни Иаков. — Винаги говори за нея като за „първия вестител“ — нарича я „апостол на апостолите“. И каквото и да си говорим, Учителя наистина много я почиташе, нещо, което му бе присъщо. Уважението, което й оказва сега, не се отличава много от поведението му през целия му живот.
— Уважение и целувки! — ядосан възкликна Иоан. — Всички знаеха, че аз бях най-любимият му ученик. Държеше се с мен като със свое дете и ме прегръщаше повече, отколкото Мириам. На мен повери да се грижа за майка му след неговата смърт като за собствена майка. Нали аз и ти щяхме да сме първите, които ще отпият от бокала му, когато настъпи Царството Божие — чест също толкова голяма, колкото тези, които отреди на Мириам?
45
Уилям Шекспир. Трагедии. Т. I. Прев. Валери Петров. С., Народна култура, 1973, 447 с. — Б.пр.
46
Педагогически, научнофилософски творби: „За бъбривостта“, „За суеверието“, „За въздържането от гняв“, „Как да различаваме ласкателя от приятеля“, „За музиката“ и др., много от които са загубени. — Б.пр.