— Лично аз малко се страхувам от този бокал — меко отбеляза Иаков — и те съветвам и ти да внимаваш.
— Толкова неща се промениха, откакто ти напусна Юдея — въздъхна по-малкият брат. — Дори нашият триумвират се разпадна. Петър твърди, че един „камък“ е напълно достатъчен за основа на едно градиво и че той е избран от Учителя да върши това. Настъпиха раздори, ревност, ненавист, приятел се изправи срещу приятеля. Ако си беше останал в Иерусалим, може би нямаше да се стигне до всичко това.
— Много ми е мъчно, като те слушам — отговори Иаков. — Сигурно нещата не са се променили толкова много, че да не могат да бъдат спасени. — Той отпусна длани върху раменете на брат си, така както обичаше да прави Учителя.
Мъка сви сърцето на Иоан. Толкова много му липсваше простотата и силата на Учителя!
— Как не разбираш, Иакове — въздъхна Иоан. — Петър за всичко обвинява Мириам. — Тя се уедини със семейството си във Витания през всичките тези месеци и никой не я е виждал. Петър мрази нея повече и от мен, заради това, че беше толкова близка с Учителя. Всичко обърна заради нея — жените вече нямат право да проповядват или да лекуват, не могат да ходят на мисии извън страната, освен ако не ги придружава апостол мъж. Освен това са длъжни да покриват косите си, защото тази откритост и свобода са прекалено изкушение, разрешавано по времето на Учителя, и имало опасност да се превърнат в блудници.
— Да не искаш да кажеш, че той е взел всичките тези решения на своя глава? — прекъсна го Иаков.
— Останалите го подкрепиха, макар че, уверявам те, аз не бях сред тях. Трябва да знаеш, Иакове, че докато ти и Иосиф търсите истината, другите вече са сигурни, че са я постигнали. Разказват се какви ли не неща, за да бъдат обяснени всички слова и деяния на Учителя, и това го правят най-вече хора, които никога не са го разбирали или дори не са го виждали. Историите са противоречиви, объркани и често пъти откровени лъжи! Подсказва се например, че ония „седем бяса“, които Учителя прогони от Мириам, не били само грехове като гордост и суета заради нейното образование и красота, а нещо далеч по-лошо — дори користолюбие…
— Как е възможно такова нещо — възкликна възмутен Иаков. — Нима Петър допуска такова нещо? Не се ли бои, че Учителя може да не го пусне до Царството Божие?
— Моля те, не забравяй, че тъкмо Петър държи ключовете за това Царство — усмихна се с горчивина Иоан. — Дадени са му от самия Учител. Както виждаш, братко, прибра се тъкмо навреме.
Бригантиум:
лятото на 34 г. сл. Хр.
Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство…
…ще се появят лъжехристи и лъжепророци…
…слънцето ще потъмнее и месечината не ще даде светлината си, и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят…
И у всички народи първом трябва да се проповедва Евангелието.
Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.
Иосиф от Ариматея бе стъпил върху високите скали над залива на Бригантиум и наблюдаваше как, огрян от последните лъчи на залязващото слънце, корабът, на чийто борд бе Иаков Заведеев, постепенно изчезва в мъглата. Бригантиум, някогашен център на вярата във великата келтска богиня Бригид49, бе последното келтско пристанище на континента, съществувало от най-древни времена. Вече няколкостотин години, още от времето на Пуническите войни, полуостров Иберия е в ръцете на римляните, но този отдалечен северозападен район бе завоюван след дълги битки и кръвопролития едва по времето на Август и духът на коренните жители беше още жив.
Дали ще ги нарекат келти, келтои или галтои, галициани, галатиани, гали или гаулси, тези, живеещи на племена, езичници, както римляните ги наричаха, бяха оставили своята следа в цивилизациите оттук, та чак до Фригия, а истината бе, че всъщност те бяха положили основите на много от тези цивилизации. Прекрасни занаятчии, те продължаваха да оказват влияние върху своите събратя от Скандинавия до Мавритания. Безумно смелите келтски воини бяха опустошили континента с хилядите си набези и нападения през годините и за да ги удържат, римляните дори бяха въвели прочутата си система за легионите, контролиращи в днешно време половината свят. На келтските друиди се падна участта да се погрижат за съхраняването на тяхната история и вярвания, на техния свят — жив. Човекът, който стоеше сега до Иосиф на върха на скалата, бе тъкмо един от тези друиди.