— Последния път, когато се видях с него… Бях отишъл да му съобщя, че съм уредил едно бяло магаре, за което ме бе помолил, за да отиде в Иерусалим на следващата неделя. Тогава той ми каза: „Всичко е наред, Иосифе, ще отида да се срещна със своя «кайрос».“ Това бяха последните му думи, преди да умре. — Иосиф примигна няколко пъти, за да прогони бликналите сълзи. — Толкова много ми липсва, Ловерниос — прошепна той.
Келтският принц се извърна към стария си приятел, отпусна длани върху раменете му и го залюля в прегръдката си като малко дете, както това бе правил Учителя, когато думите не стигаха.
— Тогава остава само да се надяваме, че записаните думи, дори да не съдържат цялата истина, поне ще отнемат малко от болката в сърцето ти.
Иосиф погледна приятеля си и кимна. Застана до мрежата и извади амфората, която бе белязана като първа. Счупи печата, измъкна навития ръкопис и зачете на глас:
До: Иосиф от Ариматея в Глъстънбъри Британия
От: Мириам от Магдала във Витания, Юдея
Скъп мой Иосифе,
Много ти благодаря за писмото, което ми изпрати по Иаков Заведеев. Съжалявам, че трябваше да мине цяла година, за да изпълня молбата ти, но както вероятно вече си узнал от Иаков, тук всичко се промени… Всичко.
Да знаеш само колко много ми липсваш! И колко съм ти благодарна, че поиска да свърша това за теб. По всичко личи, че само ти си спомняш колко много разчиташе Учителя на жените. Та нали тъкмо жени намираха пари за неговите пътувания, подслоняваха го, придружаваха го в странстванията му, проповядваха и лекуваха рамо до рамо с него? Изминахме заедно с майка му Мириам пътя до Голгота, стояхме под кръста и плакахме, докато издъхна, намазахме тялото му в гробницата с редки билки и го увихме с най-тънкото платно на Магдала. С две думи, жените бяха тези, които останаха с него от началото до самия край. Дори и след това, докато духът му се възвиси на небето.
Прости ми, Иосифе, че изливам пред теб тревогата си, но когато получих писмото ти, се почувствах като удавник, видял в последния момент своя спасител. Съгласна съм, че много важни неща се случиха в последните дни на Учителя и много съм потисната от това, че не мога да тръгна незабавно за Британия, както искаш. Това закъснение може да се окаже благодатно, защото аз самата може би ще открия неща, които не съм споменала в записките и спомените, които написах за теб. Свързано е с Ефес.
Майката на Учителя, която ми е като рождена майка, е разстроена като всички нас от това, което се случва с наследството на сина й, и то за толкова кратко време. Решила е да отиде да живее в Ефес на Йонийския бряг и ме помоли да я придружа и да остана с нея около година, докато се установи напълно.
Нейният покровител, младият Иоан Заведеев, когото Учителя обичаше да нарича Parthenos или „изчервяващата се девица“, вече е голям мъж. Вдигнал е за нас каменна колиба в Ортигия при планината Куейл, край града, който ти вероятно помниш от множеството си пътешествия. Почти съм убедена, че Учителя е посочил на Иоан мястото малко преди смъртта си. То е особено, намира се на хвърлей разстояние от свещения кладенец, край който гърците вярват, че се е родила богинята Артемида (или Диана, както римляните я наричат). Но има и още нещо.
Всяка година на техния празник Еостра51 — денят на пролетното равноденствие, в който хората вярват, че е родена богинята, тук се стичат хора от цялата страна. Децата обикалят склоновете и търсят легендарните чер вени яйца, символ на късмет и плодородие. Може да е странно, но преди две години, когато Учителя почина, празникът съвпаднал с нашата Пасха. Излиза, че тази езическа богиня е свързана по някакъв странен начин с паметта на Учителя, както и с още нещо, което според мен липсва във всички останали разкази за онзи ден преди две години, когато ти пристигна в дома ни направо от пристанището след едногодишното си плаване по моретата.
„Когато бях малък, разказа ни тогава Учителя сред нацъфтелите ливади, пътувах много и посетих много чужди места и народи. Научих, че сред народите далеч на север хората използват дума «дру» за нещо, което вярват, че е истина, а «трут» за обет. Както в нашата юдейска традиция истината, справедливостта и вярата са едно. Свещениците са също и онези, които раздават правосъдие. Когато някой от техните духовници раздава правосъдие, както и нашите предци правели в древността, заставали зад «дуру», дърво, което ние наричаме «дъб». Ето защо те наричали своите духовници «друи» или «друиди», което означава «даващите истина».
51
Векове преди Христа племена в Европа чествали красивата богиня на пролетта, наречена Eostre. Хората принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта и плодородието Еостре (от нейното име носи названието си на английски католическият празник Истър). В известни вариации тя може да се открие и в други култури като Асторет (при финикийците), Астарта (при гърците и римляните), Еостре (при тевтонците). — Б.пр.