Също като и древните юдеи, северните хора придавали голямо значение на числото тринайсет — броят на месеците в лунния календар. Тринайсетата луна бележи края на годината, това е числото, което ние смятаме, че е знак за промяна, но е и числото на новия цикъл, на прераждането и надеждата. Пак това число стои в основата на истинската история на Иаков, а по-късно наречен «Израил, борил се една нощ с ангела, изпратен от Бог». Същият този Иаков имал тринайсет, а не дванайсет деца, както всички предпочитат да мислят.“
Сетне, сякаш обяснил всичко, което е необходимо, Учителя се затвори в себе си, като се извърна от нас.
„Учителю, провикна се тогава Симон Петър, трябва да има някаква грешка. Признавам, че нищо не зная за тези хора от дъбовете, за които говориш, но сред нашия народ е известно, и то от Тората, че племената на Израил са дванайсет, а не тринайсет, както ти спомена. Никой не го е подлагал на съмнение.“
„Петре, Петре. Бог ти е дал уши. Отблагодари му се за това, като ги използваш!“, засмя се тогава Учителя, но личеше, че Петър се натъжи и Учителя добави: „Не казах тринайсет племена, а тринайсет деца. Чуй историята поновому, попитай се защо този факт разкрива ядката на истината, която търся.“
Учителя седна до мен и останалите в кръга, който бяхме направили на тревата, сложи ръка върху косите ми и се усмихна.
„Може един ден Мириам да намери отговора — рече той на Петър. — Винаги съм смятал Мириам за моя тринайсети ученик, но един ден тя ще стане моят първи апостол: тринайсети и първи — така цикълът се затваря. Алфа и омега, първи и последен.“ После като че размисли, та продължи: „Детето на Иаков, което всички забравят, е Дина52. Тъкмо тя е ядката на истината в историята. Името й като това на брат й Дан означава съдия.“
Тогава Учителя се усмихна и пое надолу по склона, а ние го последвахме.
Добре знаеш, Иосифе, че Учителя никога не използваше притчи или твърдения, които противоречат на общоприетото, за да обърква или дразни тези, които го слушат. Винаги имаше причина за това. Мислеше си, че само ако сами дирим истината и стигнем до нея без чужда помощ, ще я проумеем истински, ще я попием и тя ще стане част от нас.
В онази сутрин Учителя даде да се разбере, че числото тринайсет е свързано с лунния календар на юдеите, следователно е свързано и с промяната на сезоните. Питам се обаче защо не спомена и още нещо, което не може да не е знаел: името Дина отговаря на Диана, което римляните използват. Защо не ни каза тогава и за плановете си, един ден майка му да живее в известната дъбова гора в Ортигия? Къщата й да бъде съградена до кладенец, където богинята на луната Артемида, наричана Диана от ефесци покровителка на изворите и кладенците, чиито ритуали се изпълняват в дъбови гори в света на гърците, е била родена? Не може да е просто съвпадение, че това бе последната история, разказана от него на стадото му в деня, който по-късно стана ясно, че е бил и последният ни заедно. Грешката, че не го разбрах тогава, е само моя.
Иосифе, знам, че това, което ти пиша сега, ще ти даде много храна за ума и ще си го обмислил подробно, преди да се срещнем. Аз пък ще направя всичко възможно да науча повече за мотивите на Учителя, защото съм убедена, че е имало такива, да изпрати майка си в дома на тази прочута Ефеска богиня. Може би двамата заедно ще успеем да открием липсващата брънка, която ще свърже тези на пръв поглед различни и разпокъсани събития от последните дни на Учителя.
Засега, Иосифе, се моля Бог да е с теб и ти изпращам моите очи, уши и сърце, както и благословията си, та да можеш да видиш, чуеш, обичаш и вярваш, както Учителя искаше от нас.
Когато Иосиф вдигна очи от писмото, слънцето вече се бе скрило зад хоризонта и лъчите му багреха вълните в кърваво червено. Кълба мъгла се търкаляха над водата и приличаха на серни пари, извиращи от морските дълбини. Загледан замислено в далечината, Ловерниос, мълчеше.
— Има нещо в разказа на Мириам, което тя премълчава — обади се Иосиф. — Макар да е едно от тринайсетте деца на Иаков, Дина не е родена тринайсета. Според Тора поредността на раждане на децата е от голямо значение. Дина е последното му дете от Лиа, по-възрастната му съпруга, но не е последното му родено дете.
— Имал е значи не само една жена, нали? — попита Ловерниос. Полигамията е рядко срещана сред келтойските племена и е неприемлива за елитната класа на друидите.