Известни са още два факта, свързани с тази история.
Недалеч от кладенеца, който Иаков изкопал, растял висок дъб — известен бил като Дъбът на Сихем. Край него Моисей заповядал на юдеите да издигнат първия си олтар при завръщането си от Египет в Обетованата земя. Под това известно дърво Иаков заровил дрехите и скъпоценностите, дори и идолите, принадлежали на жените и наложниците му, както и на жените, които те отвлекли от Ханаан, за да могат всички да облекат нови чисти дрехи и да започнат нов живот, преди да се отправят към земята на дедите му.
Някъде между Ханаан, която останала зад гърба им, и земята Юдея, недалеч от Витлеем, Рахил родила тринайсетото и последно дете, което нарекла Бенони, но после Иаков сменил името му на Вениамин. След това Рахил издъхнала.
— Какво станало с Дина, причина за толкова обрати в съдбата на мнозина? — попита Ловерниос, когато Иосиф завърши разказа си.
— Не знаем как се е почувствала от вероломството на братята си, извършено заради нея. Това е последното споменаване в Тора на нейното име — отвърна Иосиф. — Ала предметите, заровени под дъба, се наричат Наследството на Дина, тъй като това обърнало съдбата на еврейския народ, лишило го от миналото му и самоличността. От този ден преди близо две хиляди години, когато те напуснали Ханаан, днешна Самария, и влезли в Хеброн, днешна Юдея, те са като преродени за нов, съвсем различен живот.
— Мислиш ли, че това е тайното послание на Есус от Назарет, да се освободите от своето минало и да се преродите за нов живот?
— Това се надявам да науча от съдържанието на съдовете тук — отвърна Иосиф.
— От писмото на тази жена, което прочете, мога да се досетя какво е имал предвид Есус от Назарет и защо е разказал тази история на учениците си — рече принцът. — Свързано е с кладенеца на Иаков, за който спомена, и с дървото.
Иосиф се взря в дълбоките сини очи, станали почти черни от светлината на огъня.
— Моят народ също има дъбови дървета, приятелю. Цели гори, а и във всяка можеш да срещнеш кладенец, който се пълни от свещен извор. При всяко от тези места отдаваме почит на една богиня. Името й не е нито Дина, нито Диана, а Дану, моето племе например „Туата де Данаан“, означава Хората на Дану, което е доста близо. Дану е великата жена, майка на всички „изворни води“ — водите от изворите и кладенците. Името й означава „дар“, каквато всъщност е водата. Отдаваме й почитта си, така както и Иаков го е направил, само че ние не заравяме съкровища под дъба, а ги хвърляме в кладенеца до него, откъдето те отиват в протегнатите ръце на богинята.
— Едва ли си мислиш, че последната заръка на Учителя е… — започна Иосиф.
— …свързана с нещо, което може да се нарече езическо ли? — довърши Ловерниос с усмивка. — Боя се, че никой от вас не е успял да разбере този човек, още от детството му. За теб той е велик философ, мъдър пророк и спасител. За мен обаче той е „фили“, човек, който вижда под повърхността на нещата — такива каквито са. Един „фили“ вижда оголена душата на другия, а духът му е древен като на вашия Есус от Назарет. Но има и още нещо…
— Какво например? — промълви Иосиф със свито сърце.
Принцът на Лисиците не откъсваше очи от огъня и подскачащите искри, които се виеха високо, преди да изчезват в мрака. Иосиф усети как тръпки полазиха по кожата му в очакване на думите на друида.
— Този човек носи бог в себе си — прошепна най-сетне онзи.
— Бог ли каза? — възкликна Иосиф, едва чуто, все едно някой го беше цапардосал с все сила. — Знаеш, че за нашия народ има само един Бог: Цар на царете, Господ Саваот, онзи, чието име не се изрича, чието име не се гравира в камък, чийто дъх създаде света и който се създаде само като каза: „Аз съм.“ Да не искаш да кажеш, че той може да се всели в човешко създание?
— Трябва да ти призная, че виждам в него прилика с друг бог — бавно рече принцът. — Защото дори името му съвпада с това на великия келтски бог Есус, господар на света и на богатствата, които извират от земята. Човешката жертва или по-скоро тези, които принасят себе си жертва в името на Есус, висят на дърво, за да постигнат истинската мъдрост и познание за безсмъртието. Вотан54, бог от далечния север, висял на едно дърво девет дни, за да постигне тайната на руните — загадка на загадките. Твоят Есус от Назарет престоял девет часа, но идеята е същата. Вярвам, че той е жрец от най-висш ред. Принесъл се е в жертва, за да влезе в магическия кръг, в който можеш да откриеш истината и да постигнеш висшата мъдрост и духовно безсмъртие.
54
Първият и най-ранният от второстепенните богове на скандинавската митология. По-късно известен като Один. — Б.пр.