— Ако наистина е така и всички вярват, че ти си го сторил — намигна Клавдий, — какви дарове са ти приготвили гражданите на Рим и мъжете от Сената? Знаеше ли, че по време на празниците във връзка с церемонията за твоето възкачване на трона тълпите по улиците крещяха: „Към Тибър с Тиберий“? Също като по времето на Сеян — онова, което се е качило нагоре, трябва да слезе долу.
— Не ми го казвай! — провикна се Калигула. Той издърпа ръката си и хвърли на Клавдий див поглед. Миг след това лицето му се разтегна в усмивка, от която по гърба на чичо му полазиха ледени тръпки. — Знаеш ли, че спах със сестра си?
Калвдий загуби ума и дума. Известно бе, че като дете Калигула получаваше припадъци, по време на които падаше на земята и от устата му излизаше пяна — симптоми, много типични за цезарите. Сега обаче, застанал в чудесния пролетен ден под чистото синьо небе на Марсово поле, Клавдий си даде сметка, че става дума за най-обикновена лудост. Знаеше, че трябва да отговори по някакъв начин на племенника си, и то по възможност бързо.
— Божичко! — запелтечи той. — Не, нямах представа! Направо съм изумен. От къде можех да знам такова нещо? Всъщност ти каза „сестра ми“, но ти имаш три. И то коя от коя по-хубави.
— Да ти кажа право, чичо, това, което се говори в семейството за теб, ще се окаже истина — хладно отбеляза Калигула. — Ти си истински глупак. Вече съжалявам, че те направих свой първи съконсул, за да управляваш редом с мен. И макар да съм те харесвал най-много от всички свои роднини, май трябваше да избера някой по-проницателен.
— Такова назначение може да се промени всеки момент, макар да съм преизпълнен с щастие и гордост, че избра тъкмо мен — побърза да го увери Клавдий, който нямаше представа какво да прави.
— Нямам предвид сестра ми — процеди през зъби Калигула, макар стражата да бе на такова разстояние от тях, че трябваше да викат с все сила, за да ги чуят. — Наистина ли не разбираш? Имам предвид богинята.
— Аха, богинята значи — закима Клавдий, който правеше неистово усилие да не отклони поглед от горящите като въглени тъмни очи на племенника си.
— Точно така, богинята! — почти изписка Калигула, юмруците му се свиха от яд. — Не може обикновена смъртна да стане моя императрица! Освен това смъртни брат и сестра няма как да встъпят в брак, докато боговете винаги се женят за сестрите си — така се прави! И по това разбираме, че са богове! Защото спят със сестрите си!
— Така е! Така е! — побърза да се съгласи Клавдий и почука с пръст челото си — все едно току-що е получил прозрение. — Ти не спомена, че става дума за богиня, и това ме обърка. Разбрах те. Говориш за Друзила, значи! — Той мислено помоли всички истински богини да е дал правилния отговор.
— Чичо Клавдий — усмихна се Калигула. — Голяма лисица си. Чудесно си го знаеше и преди, но нарочно искаше аз лично да ти го кажа. Сега искам да споделя с теб всичките си идеи за мерките, които съм замислил, за да спася империята.
Идеите на Калигула изненадаха дори Клавдий, комуто страстта на племенника му към скъпи жени и пищни пиянски банкети бе известна. В този час, който двамата прекараха в обикаляне на мавзолея на Август и храма, те обсъждаха как да бъде завършен строежа. Клавдий бързо пресмяташе какво би означавало това в пари.
Калигула вече беше подарил редки скъпи бижута на комедианта Менстер и останалите си любимци. А когато Ирод Агрипа, зет на тетраха на Галилея Ирод Антипа, беше освободен от затвора, където бе хвърлен по заповед на Тиберий и бе прекарал там последните шест месеца, Калигула нареди публично веригите, с които беше окован, да бъдат заменени със златни със същото тегло. Ако съвсем малка част от плановете му се осъществяха, пресмяташе наум Клавдий, то цялото богатство на Тиберий от двайсет и седем милиона златни къса, както и държавната хазна, щяха да отлетят безвъзвратно.
— Тук в Рим ще завърша храма на Август и театъра на Помпей — изреждаше младият император и сгъваше един след друг пръстите на ръката си. — Ще разширя императорския дворец на хълма Капитолия, за да го свържа с храма на Кастор57 и Полукс, ще добавя и акведукт, за напояване на градините, ще построя нов амфитеатър, където Менстер ще дава своите представления. Ще издигна отново разрушените храмове в Сиракуза. Ще прокопая канал през провлака до Гърция, за да възстановя храма на Поликрат58 на остров Самос, ще върна статуята на олимпийския Юпитер в Рим, където й е и мястото, освен това съм намислил да построя нов храм на Дидимейонския59 Аполон в Ефес, чиито планове и строеж смятам лично да надзиравам… — Така продължиха цяла сутрин, докато някъде към обяд се върнаха отново в двореца. Едва тогава Клавдий успя да зададе въпроса, който се въртеше в главата му от сутринта.
57
Син на спартанския цар Тиндарей и Леда, смъртния брат на безсмъртния Полидевк (лат. Полукс). — Б.пр.
58
Самоски тиранин, приятел и покровител на хора на изкуството, разпънат на кръст през 522 г. пр. Хр. по заповед на пълководец на Дарий, който завзел о-в Самос. — Б.пр.
59
Дидима — градче близо до малоазийския град Милет с храм и светилище на бог Аполон. От II в. пр. Хр. там се чествал панелинският празник дидими. — Б.пр.