Не приличат на мен, отвърна Хенри. Трябва да знаеш, че аз съм странен. Бях започнал да се превръщам в искрица, но не се получи. Това е дълга история. Ако имаме достатъчно време, ще ти я разкажа.
Разполагаме с всичкото време.
А слънцето?
Аз отдавна ще съм мъртво и всяка следа от мен ще е изчезнала, преди слънцето да стане наистина опасно. След известно време то все пак ще убие планетата, която така или иначе вече е почти мъртва. Но има още време.
Това е добре, каза Хенри. Ти ме попита какво са хората, което ме кара да мисля, че тук няма хора.
Веднъж, доста отдавна, са се появили същества, които са били направени от метал. Някой каза, че не били хора, а техни копия.
Роботи, каза Хенри.
Не знаех, че се казват така. Не съм сигурен, че са съществували. Тук се разправяха много истории. Една от тях бе, че металните същества са отсичали дърветата, за да ги премахнат. Нямаше обяснение защо е трябвало да го правят, както нямаше и доказателство, че наистина са го правили.
Роботите сега няма ли ги?
Дори металът, отвърна дървото, не живее вечно. Но двамата с теб сме тук и си говорим. Бихме могли да станем приятели.
Ако желаеш, каза Хенри. Не съм имал приятел от много време.
Тогава нека бъдем приятели, каза дървото. Нека си седим тук и си разговаряме. Ти каза, че някой мислел, че дърветата ще наследят хората. Това означава ли, че е трябвало да заемат мястото на хората?
Именно. Дори тогава, преди много време, съществуваше предположение, че човешката раса ще изчезне и нещо друго ще трябва да заеме мястото й.
Защо нещо би трябвало да заема мястото й?
Не мога да ти кажа. Няма основателна причина за това, но пък хората вярваха, че на тази планета трябва да има доминираща раса. Преди хората това са били динозаврите, а преди динозаврите са били трилобитите.
Не съм чувал нито за динозаврите, нито за трилобитите.
Не са били чак толкова много, каза Хенри. Динозаврите са били огромни и вероятно броят им не е бил голям. Трилобитите са били по-малки и са били повече. Важното е, че и трилобитите, и динозаврите са измрели.
И човекът е заел мястото на динозаврите?
Не веднага. Било е нужно малко време.
И сега съм аз, едно дърво? Аз ли съм доминиращо?
Мисля, че е много вероятно да си ти.
Странното е, каза дървото, че никога не съм мислило за себе си като за нещо доминиращо. А може би в днешно време това не е и толкова важно. С трилобитите, динозаврите и хората по-различно ли е било?
За трилобитите не знам, отговори Хенри. Те са били доста глупави. Динозаврите също са били глупави, но са били и гладни. Изяждали са всичко, което видят. Хората също бяха гладни. Те контролираха всичко.
Ние не сме гладни, каза дървото. Нашият живот идва от почвата и слънцето. Не се борим с никого, нямаме врагове и на никого не сме били пречка. Сигурно грешиш. Ако големият град те прави доминиращ, то ние никога не сме били и няма да бъдем доминиращи.
Но ти можеш да мислиш и да говориш.
О, да, с нас винаги е било така. Преди време, когато бяхме повече, си говорехме по целия свят. Бяхме най-мъдрите неща в света, но не използвахме своята мъдрост. Нямаше как да я използваме.
Би ли могло да ми предадеш, попита Хенри, част от твоята мъдрост?
Идваш твърде късно, тъжно каза дървото. Аз вече съм старо и изкуфяло. Налегнала ме е забрава. Може би беше необходимо цяло общество от нас, за да бъде запазена мъдростта. Сега няма общество. Ти дойде твърде късно, мой нови приятелю. Няма вече какво да ти дам.