Съжалявам, промълви Хенри.
Още един неуспех, каза сам на себе си. Трилобитите, динозаврите, хората — поне в този свят те се бяха провалили. Дърветата също. Дори ако дърветата бяха оцелели, това пак щеше да е провал. Мъдростта сама по себе си е безполезна. Ако няма никакъв начин да бъде изразена с действия, тя няма стойност.
Обезпокоен си, каза дървото.
Да, обезпокоен съм, отвърна му Хенри. Макар и да не знам защо е така. Трябваше да се досетя как ще свърши всичко.
16
Тимъти се настани удобно на стола, облегна се назад и протегна дългите си крака пред себе си.
— След толкова месеци — каза той — най-сетне започвам да разбирам какво всъщност става тук. С голямата помощ на Хюго, разбира се. Той ме насочваше, съветваше и ме срещаше с други създания, които също ми помагаха.
— Не го слушай — каза Ема на Инид. — Той още държи на старите си навици. Стои с дни в кабинета си и дори не слиза за храна. Някой от свитата на Хюго трябва да му носи яденето горе, а сега и този глупав робот, който дойде с теб…
— Роботът ни помага много от мига, в който е пристигнал — прекъсна я Хюго. — За моите хора работата в кухнята и другите задачи бяха твърде тежка работа, но роботът веднага пое всичко в свои ръце. Той е вълшебник в готвенето и има необходимите способности.
— Още не е наясно как да приготви едно хубаво овнешко филе — изръмжа Хорас от далечния ъгъл на стаята.
— Трябва ли непрекъснато да се оплакваш? — сряза го Ема. — И да не е готвенето, все ще измислиш нещо друго. Надявам се, че си спомняш какво ни каза Тимъти, когато се съгласи да ни доведе тук. Помоли те да не причиняваш никакви неприятности. И това беше всичко, което се искаше.
— Каза ми още — викна Хорас — да си държа устата затворена! Всичко, за което те моля, каза той, е да държиш затворена голямата си уста.
— Длъжен съм да кажа — обади се Тимъти, — че не се справяш много успешно с тази задача.
— С изключение на оплакванията, той се държи доста добре — защити го Ема. — Не е стъпил вън от къщата и не се е карал с никой от твоите странни съседи. Определено не разбирам как се погаждаш с тях.
— Аз самата — намеси се Инид — не виждам никаква необходимост да се излиза извън имението. Това местенце е просто чудесно! Не виждам големи разлики с Хопкинс Ейкър, с изключение само на планините.
— Права си — съгласи се Коркорън. — Това е най-приятното място, което някога съм виждал. И много ми напомня за Хопкинс Ейкър. Разбира се, аз и Буун прекарахме съвсем малко време там, но…
— Не мога да проумея откъде разбра, че белязаната с хикс звезда сочи именно това място? — обърна се Буун към Коня.
— Казах ти вече — измърмори Коня. — Хиксът ме накара да реша, че това е някакво специално място. Затова и се насочих насам.
— Но нали ти бе този, който каза, че хиксът може и да означава предупреждение? — каза Коркорън.
— Можеше и да е така — съгласи се Коня, — но понякога обичам да рискувам.
— Лично аз — каза Тимъти — се радвам, че си рискувал. Сред всички тези извънземни, колкото и да са внимателни, ми беше скучно. Сега семейството, или по-скоро това, което е останало от него, е заедно.
— Имате ли някаква вест от Хенри? — попита Инид.
— Не. Никаква. Хенри никога не е казвал къде отива. Както някои от нас биха казали, той си е един призрак. Винаги се промъква и изплъзва.
— Отново голямата ти уста — каза Ема. — Ти никога не си харесвал Хенри. Винаги си говорил ужасни неща за него. Време е да се промениш. Той може и да е мъртъв.
— Хенри мъртъв? — изсмя се Хорас. — Той никога няма да умре. Няма какво да му се случи.
— Последния път, когато го видях — обади се Коркорън, — той ми каза, че тръгва да търси тези от вас, които бяха с Машината на Мартин.
— Е, все пак не успя да ни намери — язвително процеди Хорас. — Сигурно нещо друго го е заинтересувало.
Те седяха в салона и си почиваха след един превъзходен обяд. От трапезарията се носеше приглушеното топуркане на прислугата, която разчистваше порцелановите съдове и сребърните прибори.
— Ако някой иска още едно питие, да заповяда — посочи Тимъти към бара.
Единствен Хорас се изправи, замъкна се до бара и си наля втора чаша коняк.
— Струва ми се, че си доволен от това място — обърна се Коркорън към Тимъти.
— Да, доста доволен съм. Къщата и земите наоколо ми носят хубави спомени. А и отново имам работа. Защо не останеш при нас? Убеден съм, че Центърът ще ти намери някакво място без никакви проблеми.