Коркорън поклати глава.
— Моят дом е в двайсети век. Там е моята работа и изгарям от нетърпение да се върна отново към нея.
— Значи вече си решил — каза Буун.
— Коня се съгласи да ме закара. Ти няма ли да дойдеш с нас?
— Не. Мисля, че ще остана тук.
— А ти? — обърна се Инид към Коня. — Ще се върнеш ли при нас?
— Може би ще ви посещавам от време на време, ако нямате нищо против. Но има още много неща за разглеждане, милиони светлинни години за пътуване и много местенца за откриване.
— Би ли ми отговорил на един въпрос, преди да тръгнеш?
— Разбира се.
— Какво всъщност се случи с Мартин? Ти каза, че е паднал от мрежата. Но аз мисля, че си го бутнал.
— Дори не съм го докосвал — възрази Коня. — Само казах на мрежата.
— Каза на мрежата да го хвърли, така ли?
— В устата ти звучи толкова безсърдечно!
— Ами това си е безсърдечна постъпка, нали така? Ти си го зарязал насред пространството.
— Не. Казах на мрежата да го остави в друго време на друго място. На Земята, в двайсет и трети век.
— Защо именно там?
— Не му желаех злото. Просто исках да се отърва от него и да го пратя на място, което да не може да напусне и където няма да може да причинява неприятности. Няма да разполага с Машина, така че ще трябва да остане там, където е попаднал.
— Нещо все още ме озадачава — намеси се Коркорън. — Кой, по дяволите, беше Мартин? Останах с впечатлението, че е донякъде свързан с Хопкинс Ейкър и с другите като вас — от Плейстоцена и Атина. Нещо като преден пост. Но когато научи, че някой разпитва за едно несъществуващо място — Хопкинс Ейкър, той изчезна яко дим. Следващия път, когато го видяхме, работеше за Неограничените и ги разкарваше насам-натам с една открадната Машина на времето.
— Не открадната — възрази Коня. — Той каза, че е платил за нея.
— Все пак е била открадната от Инид — каза Буун. — Може би не от Мартин, но все пак от някого.
— Доколкото си спомням — заяде се Хорас, — именно ти, Коркорън, му беше казал, че някой разпитва за Хопкинс Ейкър.
— Той ме беше наел — отвърна Коркорън. — Просто работех за него. Плащаше ми богато за работата ми. Чудя се откъде ли е взимал парите? Не от вас, със сигурност. Впечатлението ми е, че не разполагате с пари, подобни на онези.
— Сигурен ли си, че бяха истински? — попита Хорас.
— Може и да са били — каза Инид. — Той разполагаше с две Машини — голямата и тази, която взе Стела. Щом можеш да пътуваш във времето, не е трудно да откриеш съкровище, да спечелиш лотария или да използваш някой подобен начин за печелене на пари. Така и Дейвид си набавяше малките суми, които му бяха необходими за покупките, които носеше от пътуванията си.
Тимъти кимна:
— Съмнявам се, че някога ще разберем кой беше Мартин. Без съмнение твърде нечестен човек. Трябва да призная, че му имахме пълно доверие, макар да не го харесвахме. Дейвид го срещна в Ню Йорк и беше отвратен от него. Не беше никак приятен човек.
— Беше предател — обади се Хорас. — Когато разбра, че ще имаме неприятности, ни изостави.
— Както казах — продължи Тимъти, — вероятно никога няма да разберем кой бе той.
После се обърна към Коня:
— Напълно ли си убеден, че си се отървал от него? Че няма отново да се появи и да ни причини неприятности?
— Той е в капан — отвърна Коня. — Няма къде да отиде без Машина.
— Всички се чувстваме по-добре сега, когато ни каза как си постъпил с него — каза Инид. — Благодаря ти. Има още едно нещо, което можеш да направиш за нас.
— Кажи го. Дългът ми към теб никога няма да бъде напълно изплатен — каза Коня.
— Би ли могъл да вземеш Машината, която оставихме на Магистралата на Вечността и да ни я донесеш? Една Машина винаги е от полза.
— А също — добави Тимъти — ще представлява и интерес за Центъра.
Вълкът се надигна от един ъгъл, където спеше до паница с телешко месо, и се заклати през стаята, като най-сетне легна до стола на Буун.
— Иска да излезе навън — предположи Инид.
— Още не се е помолил — каза Буун. — Сега обмисля. Когато реши, ще се помоли.
Хорас се надигна и отиде до бара за още една чашка коняк.
— Забравих да ви спомена нещо — започна Тимъти, — нещо, на което се натъкнах, докато преглеждах някои записки. Копие от документ, датиращ от 24–25 век. Това е първото нещо, свързано със Земята, което срещам, откакто съм тук. Земята не е спомената по име, но съдържанието недвусмислено доказва, че става дума именно за нея. Документът разказва за появата на религия, която се базирала на някакъв древен предмет. Сведението не изяснява същността му, но той изглежда изпълнява ролята на месия, който роптае против технологията и проповядва философията за обръщане навътре, за откриване истинската същност на човека и отхвърляне на материалното развитие. Това да ви звучи познато?