— Любезно човешко същество, може ли да ви помоля да направите нещо за мен?
Тя рязко се извърна и инстинктивно отскочи встрани.
Беше извънземно, както бе предположила, но беше малко по-хуманоидно, отколкото останалите. Главата му, увиснала на дълъг и мършав врат, бе кръстоска от главите на отслабнал през зимата кон и на бездомна хрътка. Стоеше на два зле изкривени крака, а тялото му представляваше покрита с брадавици издутина. Ръцете му бяха дълги, много гъвкави и се извиваха като двойка влюбени змии. Ушите му се разширяваха като фуния на тромпет. Високо на челото му имаше две групи очи, всяко от които с по няколко ириса. Устата му бе широка, с неприятно влажни устни. Чифт хриле от двете страни на гърлото му мърдаха навън и навътре, докато дишаше.
— За вас — проговори то — без съмнение съм отвратителна гледка. Както и хората, преди да свикна с тях, бяха за мен такива. Но аз съм с добро сърце и имам чест.
— Не се съмнявам в това.
— Обърнах се към вас — продължи нещото, — защото сред всички човеци тук вие ми се струвате неангажирана с това, което става, и това ме кара да вярвам, че ще ми отделите малко време.
— Не си представям какво бих могла да сторя за вас.
— Но със сигурност има какво — настоя то. — Една съвсем проста задача, която поради специфичността й не мога да свърша сам. Нямам достатъчно… — тъжното конско лице се поколеба, сякаш търсеше точната дума. — Нека да приемем, че някой връзва пакет с въже и е затруднен, понеже няма повече ръце, за да направи възела. Тогава той ви моли да поставите пръста си на мястото, където въжето се кръстосва, за да може да направи възел. Макар и в малко по-друг план това е, което бих ви помолил да направите за мен.
— Поради липса на ръце?
— Не поради липса на ръце, а липса на друго умение, за което не мога да намеря дума, така че да ме разберете. За това вината е моя, а не ваша.
Инид го погледна озадачено.
— Все още ли не разбирате?
— Боя се, че е така. Трябва да ми обясните по-добре.
— Вижте всички тези хора, които се придвижват с пълна сериозност, като че търсят нещо, но всъщност търсят различни неща. Може би прекрасна картина, която да се нарисува на платно. Или музикална творба, която ще бъде слушана от много други любители на музиката. Или архитектурен проект, който някой се е стремил да създаде с години.
— Значи това е — каза Инид. — Това търсят те.
— Да, със сигурност. Мислех, че знаете.
— Знаех, че търсят нещо. Но не знаех какво.
— Не само хората търсят.
— Искате да кажете, че има нещо, което и вие търсите? И се нуждаете от помощ? Сър, аз не мога да разбера как бих могла да ви помогна.
— Имах идея и от време на време се опитвах да я изложа точно, но винаги не ми достигаше съвсем малко. И когато научих за тази процесия, си казах, че ако тя помага на хората, вероятно има шанс да помогне и на мен.
— И има ли?
— Мисля, че да. Смятам, че всичко ми е ясно, но не мога да съм сигурен, докато някой не постави пръста си там, където се кръстосват двете нишки.
— С изключение на факта, че всъщност не ви е необходим пръстът. Нито пък има някакви нишки.
— Разсъждавате съвсем правилно, прекрасна лейди. Схващате бързо и слушате внимателно. Бихте ли чули и останалото?
Инид набързо се огледа. Джоунс все още не се виждаше никакъв.
— Ще ви изслушам внимателно.
— Най-напред — каза Коня — трябва да съм откровен с вас. Трябва да ви разкрия с печал, че за съжаление аз съм един измамник. Всички останали извънземни тук, които са се присъединили към тази процесия, са специално подбрана група. Били са подбрани заради способността им да оказват на човешката чувствителност халюциниращо въздействие. По този начин хората, които участват, могат да доловят великото изкуство, към което се стремят. Още повече, че сред тези извънземни има такива, които могат да насочат хората към материализация на техните видения, да създадат картина, която да си представят, без да я рисуват — нещо средно между идея и реализация. Или пък способност да създават музика, която наистина звучи, но е създадена без партитура или инструмент.
— Но това е невъзможно! — извика Инид, внезапно представила си дъжд от картини, падащи от небето под съпровода на идваща отнякъде музика.