— Господа — каза роботът с глас, който прозвуча меланхолично, — имаме посетители. Ако обичате, моля, направете им малко място на масата.
Мъжете приближиха столовете си, за да освободят място на новодошлите.
За известно време, след като двамата седнаха, настъпи тишина. Другите около масата ги оглеждаха отблизо и може би малко подозрително. На свой ред и Коркорън изучаваше лицата около себе си. Повечето бяха старци и имаха бради. Но бяха чистоплътни, внушителни мъже. Той си помисли, че дори може да долови мириса на сапун: облеклото им бе чисто и изгладено, макар и тук-там с петна.
Един старец с рошава бяла коса и брада, навяваща мраз, най-накрая им проговори:
— Обсъждахме бягството на човечеството от мелницата, в която бяхме поставени от нашите предишни икономически и социални условия. Всички сме съгласни, че бягството едва ли е било навреме. Това е като че ли единственото нещо, с което сме съгласни, защото иначе всеки от нас си е създал различни схващания за това кога и как се е случило всичко. Светът е бил станал толкова изкуствен, съгласни сме с подобна отправна точка, толкова пречистен, стерилизиран и удобен, че човекът вече не е бил човек, а домашно животно, отглеждано от компютър. Някой от вас случайно разсъждавал ли е по тези въпроси?
О-па, помисли си Коркорън. Просто така. Без въведения, без въпроси като „кои сте?“ или „какво правите?“, без неща като „колко се радваме, че се случи да се отбиете“, без празни приказки, въобще — без подготовка. Тези хора са фанатици, каза си той, макар че липсват белези на фанатизъм — няма див блясък в очите им, нито напрегнатост в движенията им. Всъщност изглеждаха спокойни и уравновесени хора.
— Мислили сме, разбира се, от време на време — каза Дейвид по същия спокоен начин като стареца с мразовитата брада. — Но нашите размишления са насочени като изходна точка към това защо човечеството се е хванало в капан по този начин. Търсим причината, но има толкова много преплитащи се фактори, че верните преценки са трудно постижими. През последните няколко месеца чухме откъслечни слухове за нова мисловна школа, която сочи дематериализацията като крайно решение на всички човешки проблеми. Това е ново за нас. Тъй като бяхме изолирани за дълго, чак сега чуваме за идея, за която се говори от известно време. Трудно ни е да схванем същността й.
Останалите около масата се наведоха напред с явен интерес.
— Кажете ни какво знаете за това — рече мразовитата брада. — Какво сте чули?
— Почти нищо — отвърна Дейвид, — Само слухове тук и там. Без обяснения. Без подробности за това какво става. Останахме озадачени. Чухме да се споменава и странно наименование — Неограничените. Но не знаем какво се крие зад това определение.
Един мъж с напълно плешива глава, но с големи като на морж мустаци каза:
— Ние също чухме за това, може би не повече от вас. Скитници, минаващи оттук, донесоха мълвата. Един дори твърдеше, че дематериализацията най-после ще дари на човечеството безсмъртието, към което винаги се е стремяло.
Роботът внесе две големи чинии със супа и ги сервира пред Коркорън и Дейвид. Коркорън взе лъжица и опита супата. Беше топла и вкусна. Някакво месо, говеждо на вкус, фиде, моркови, картофи и лук. Глътна още една лъжица с истинско удоволствие.
Заговори и трети мъж, този път с тънка брадичка:
— Не е трудно да се разбере защо такава идея получава широко разпространение. Смъртта винаги е била нещо достойно за съжаление. Опитите да се удължи животът са били частичен протест срещу срамния край на съществуването.
— Доколкото разбирам, дематериализацията означава загуба на индивидуалността — обади се с неодобрение един забележимо по-млад мъж.
— Какво имаш против групирането? — попита тънката брадичка.
— Ние говорим — намеси се Мразовитата брада — за човешкия ум. Ако е възможно да се постигне дематериализация, ще оцелее именно човешкият ум, а тялото ще се разгради. Ако някой се замисли по-дълбоко, ще разбере, че умът, човешкият интелект, е всичко, което всъщност има значение.
Младият попита:
— Но какво ще представлява умът без тяло? Той се нуждае от посредник.
— Не съм убеден в това — отвърна Мразовитата брада. — Интелектът може да бъде нещо изцяло извън параметрите на физическата вселена. Успели сме, струва ми се, да си изясним всичко освен интелекта и времето. Сблъсквайки се с тези два проблема, човечеството губи почва под краката си.