— Ще е още по-добре, ако вземеш бинокъл.
— Съмнявам се, че имаме такъв. Отивам да проверя.
И Дейвид се отправи обратно към Машината. Коркорън се насочи към купа отпадъци, представлявали някога чудовището. Спря на известно разстояние и тръгна в широк кръг около него, макар че едва ли бе останало нещо застрашително или опасно в разпръснатия метал. Все пак някаква предпазливост, сякаш идваща извън него, го предупреждаваше да стои по-далеч. Дейвид се върна и каза:
— Няма бинокъл. Хорас е нахвърлял нещата набързо, без въобще да мисли.
— Ако искаш, аз ще се изкача на хълма.
— Не, аз ще го направя. Бива ме в катеренето.
— Тогава аз ще обиколя подножието му — каза Коркорън. — Не очаквам да открия нещо. В цялата тази история има нещо странно. Чудя се дали Буун не е заминал с Инид.
— Хенри не мисли, че е така.
Коркорън премълча една не съвсем ласкателна забележка за блещукащия Хенри. Вместо това попита:
— А той къде е? Не се е обаждал от доста дълго време, а не мога и да го забележа.
— Сега, като спомена, се сетих че и аз не го виждам никъде. Но това не означава нищо. Той ще се върне. Може би разузнава наоколо.
Дейвид носеше двуцевка. Сигурно я бе взел, когато отиде да търси бинокъл. Подаде я на Коркорън, държейки я за приклада.
— Вземи я, на теб ще ти бъде по-полезна.
Коркорън поклати глава.
— Не очаквам нещо да ми се случи. Ще внимавам. А ти бъди сигурен, че се прицелваш добре. Тук наоколо има същества, за които една двуцевка не е никаква опасност.
Дейвид намести удобно оръжието под мишницата си. Изглеждаше доволен, че Коркорън не взе пушката.
— Никога не съм стрелял нито с тази, нито с която и да е друга пушка. Но при разходките си из Хопкинс Ейкър свикнах да нося оръжие. Специално това е станало част от мен. Чувствам се по-уверен, по-добре с тази пушка под мишница. Когато я нося, никога не я зареждам.
— Послушай ме — каза Коркорън с леко отвращение — и я зареди. Предполагам, че поне патрони носиш?
Дейвид потупа джоба на якето си.
— Тук са. Две шепи. Даже в Хопкинс Ейкър носех по два патрона. Изваждах ги от двуцевката, но Тимъти настояваше да я поставям на поставката заредена.
— Няма смисъл да носиш пушка, ако нямаш намерение да я използваш — каза Коркорън. — Каква е ползата от едно оръжие, ако не е заредено? Едно време, когато ми даде първия пистолет, моят старец ми каза: никога не насочвай оръжие към нещо, ако не възнамеряваш да го убиеш. Послушах съвета му и никога през живота си не съм вдигал оръжие, без да съм готов да убия.
— Аз също често насочвах тази пушка, но никога не съм убивал. Насочвал съм я към стотици птици, които кучето подплашваше, но никога не съм натискал спусъка.
— Какво се опитваш да докажеш — че най-после си се цивилизовал?
— Често и сам се чудя — отговори Дейвид.
Докато скиташе из подножието на хълма, Коркорън откри разровен подземен извор, който сега образуваше малък басейн от струящата вода. Неочаквано срещна един язовец, който му изсъска, преди да побегне. Усети, че един вълк го следва, но не му обърна внимание. Той се движеше след него, без да го приближава, но и без да изостава.
Нищо друго не се случи. Не откри нищо интересно. След известно време се обърна и пое обратно към Машината. Преди да се обърне, вълкът вече бе изчезнал.
Слънцето се доближаваше до западния хоризонт. С част от натрупаните дърва Коркорън запали малък огън. Отиде до извора и донесе кофа вода. Когато Дейвид слезе от хълма, той вече пържеше бекон в един цвърчащ тиган, а в друг правеше палачинки.
Дейвид седна на земята и сложи двуцевката в скута си.
— Нищо. Няколко стада тревопасни далеч в равнината и това е всичко. Най-усамотеното място, което някога съм виждал.
— Налей си кафе — каза му Коркорън. — Има достатъчно палачинки за начало. Вземи си и бекон. Чиниите и чашите са там, на одеялото.
След като хапна една палачинка, Дейвид попита:
— Хенри да се е появявал?
— Не съм го виждал.
— Странно е да тръгне, без да каже нищо. Или пък да се застои за дълго.
— Може би му е хрумнало нещо и е отишъл да провери.
— Надявам се, че е така. Понякога не съм сигурен, че го разбирам. Той е мой брат и така нататък, но не мога да приема, че е от плът и кръв; все пак, мой брат, но и твърде особено човешко същество. Той се остави Неограничените да го примамят с мазните си, предразполагащи приказки. Но капанът не щракна. Може би Хенри е много упорита и особена личност, за да го завладеят изцяло.