Коркорън се опита да го успокои:
— Не се притеснявай за него. Нищо не може да му се случи. Никой не може да го залови.
Дейвид не отговори веднага, но след няколко секунди попита:
— Какво мислиш да правим сега? Има ли смисъл да стоим тук?
— Рано е да се каже. Тук сме само от няколко часа. Нека изчакаме поне до утре. Може дотогава да ни хрумне нещо.
Някакъв беззвучен глас им заговори:
Вие търсите човек на име Буун, така ли?
След моментната уплаха Коркорън се обърна към Дейвид:
— Чу ли това?
— Да. Не е Хенри. Нещо друго е.
Аз съм разумът, каза гласът, на това, което вие наричате чудовище-убиец. Мога да ви помогна с този Буун.
— Можеш ли да ни кажеш къде е? — попита Коркорън.
Мога да ви кажа накъде отиде. Но преди това трябва да сключим малка сделка.
— Каква сделка, чудовище?
Престанете да ме наричате чудовище. Достатъчно неприятно е, че ме мислите за такова, а като го казвате, проявявате неучтивост.
— Щом не си чудовище, какво си?
Аз съм предан служител, който не изпълнява нищо повече от волята на господарите си. Не съм аз този, който преценява разумността на техните решения.
— Не се опитвай да се извиняваш — каза Дейвид. — Знаем кой си. Лежиш в купчината останки, които някога представляваха чудовище-убиец.
Ето, че пак ме нарекохте чудовище. При това, не съм се опитвал да се извинявам.
— Така прозвуча — обади се Коркорън. — Но да се върнем на сделката.
Тя е много проста. Ясна и без уловки. Аз ще ви кажа къде да търсите Буун, но преди това трябва да ме извадите от останките на предишното ми тяло и да ми обещаете искрено, че ще ме вземете със себе си — където и да е, но далече от тази ужасяваща пустота.
— Защо не? — каза Дейвид. — Сделката изглежда проста.
— Не бъди сигурен — предупреди го Коркорън. — Защо не си зададеш въпроса доколко можеш да се довериш на този глас, идващ от боклука?
— Струва ми се лесно. Той знае къде е Буун и в замяна иска…
— Това имах предвид. Той не каза, че знае къде е Буун. Каза само, че ще ни посочи къде да го търсим. А това са две съвсем различни неща.
— Всъщност, да. Как ще обясните това, мистър? Колко точна ще бъде вашата информация?
Ще ви помагам по всякакъв начин. Помощта, която предлагам, няма да се ограничи с намирането на Буун.
— Какъв друг вид помощ? В каква насока би могъл да си ни от полза?
— Остави го! — изръмжа Коркорън. — Не му обръщай внимание. Той е натясно и ще обещае всичко, за да се отърве.
Но в името на човешкото милосърдие, зави чудовището, вие трябва да ме съжалите! Не можете да ме обречете на безкрайна самота! Не мога да виждам, а с изключение на този телепатичен разговор, не мога и да чувам. Не усещам топлина или студ. Дори времето ми е неясно. Не правя разлика между секунда и година.
— В ужасно състояние си — каза Коркорън.
Наистина е така. Любезни господине, моля ви, смилете се над мен.
— Няма да ти протегна ръка за помощ. Дори пръст няма да ти подам.
— Държиш се грубо с него — каза Дейвид.
— Не толкова, колкото той се е държал в Атина. И не по-грубо, отколкото би се отнесъл с нас, ако имаше тази възможност. Ако не беше сгрешил.
Не съм сгрешил. Аз съм прецизен механизъм. Просто не ми провървя.
— Сигурно. И продължава да не ти върви — каза Коркорън. — Вече не ни интересуваш.
Чудовището млъкна. Не го чуха повече. След известно време Дейвид се обади:
— Хенри не се върна. Ти и аз останахме сами. Мозъкът на чудовището каза, че разполага с информация. Мисля, че е разумно да му повярваме. Било е тук заедно с Буун. Може дори да е говорило с него.
Коркорън изръмжа:
— Опитваш се да си повярваш, че ще покажеш великодушие към паднал враг, че ще постъпиш достойно, като джентълмен. Ако искаш, рискувай. Аз се оттеглям. Прави каквото искаш, по дяволите!
Слънцето бе залязло и дълбок мрак се разстилаше над земята. Някъде из пустошта зави вълк, друг му отговори. Коркорън се нахрани и се обърна към Дейвид.
— Подай ми чинията си и другите съдове. Ще отида до извора да ги измия.
— Искаш ли да дойда за охрана?
— Не, ще бъда в безопасност. Само на няколко крачки е.