Уви голямо парче хляб в носната си кърпа и го сложи в джоба си. После разрови нахвърляните в Машината предмети, търсейки манерка, каквато така и не намери. Поради липса на такава, той напълни кофата с вода до половината. Беше странна вещ за носене, но в случая бе най-добрия вариант.
Сетне тръгна през равнината, носейки пушката и кофата с вода. След няколко мили зави наляво и почна да върви в кръг, чийто център беше хълмът. Оглеждаше внимателно за какъвто и да е знак, че Буун е минал оттам.
Два пъти Коркорън откри нещо, което помисли за човешка следа. Проследи следите, но не можеше да е сигурен. И двете постепенно изчезваха. Безполезно е, каза си той. През цялото време бе знаел, че е безполезно, но дори и убеден в това, все пак трябваше да опита. Заедно с Буун бяха преживели доста и на няколко пъти бяха рискували главите си един за друг. Буун беше най-близкото до приятел същество, което някога бе имал. Нямаше много приятели.
От време на време срещаше вълци, които неохотно се отдръпваха от пътя му и клякаха да го наблюдават, докато отминеше. Подобно на сърна животно изскочи от един храсталак и се втурна напред.
Мина на около миля от малко стадо бизони. В далечината забеляза и същества, които приличаха на мастодонти, но бяха твърде далеч, за да е сигурен. Каза си, че е напълно възможно да има мастодонти на това място: беше точно тяхната епоха.
Когато слънцето застана точно над него, той спря и клекна под едно дърво. Задъвка хляба и отпи хладка вода от кофата.
Може би трябваше вече да се връща на хълма. Беше тръгнал с намерението да опише кръг около него. Беше изминал вече западната половина от кръга. На изток нямаше нищо освен равнината, простираща се широка, плоска и пуста, сливаща се в края си с небето. Ако Буун бе тръгнал нанякъде, той бе тръгнал на запад, където се издигаха хълмове. Не би тръгнал към пустошта на изток. Коркорън се замисли. Може би трябваше да се върне по стъпките си, да мине през почти същата местност като на идване, и да се огледа още по-внимателно за следи, които е пропуснал преди.
Дояде хляба и пийна още малко вода. Почувства нечие присъствие тъкмо когато се готвеше да стане. Замря и се заслуша. Не се чуваше нищо, но той чувстваше присъствието.
Заговори колебливо и несигурно:
— Хенри?
Да, аз съм, отговори Хенри.
— Разбра ли за Дейвид?
Да, разбрах. Разбрах веднага щом се върнах. А теб те нямаше. Тръгнах да те търся.
— Съжалявам за Дейвид.
Аз също. Беше незаменим като брат. И прекрасен човек.
— Да, наистина беше прекрасен човек.
Някаква котка го е хванала, каза Хенри. Проследих я и я намерих да довършва останките му. Не беше останало почти нищо. Разкажи ми как се случи.
— Той беше на пост. Открих какво се е случило чак когато се събудих. Не бях чул нищо. Котката го отнесе.
Видях някакъв гроб. Много малък гроб.
— Един ботуш — обясни Коркорън. — С един крак в него. Аз го зарових.
Благодаря ти. Направил си това, което щеше да направи и семейството.
— Ти знаеш къде е тялото. Можех да взема лопата, да подплаша котката…
Щеше да е безсмислено. Просто един напразен жест. Виждам, че имаш пушка. Той не я ли е използвал?
— Сигурно е бил изненадан.
Той никога не би я употребил, каза Хенри. Беше твърде благороден за свят като този. Тази история отива на зле. За всички нас. Първо изчезна Инид, после Буун.
— Знаеш ли нещо за Буун? Научи ли нещо ново?
Открих къде е отишъл, но там го нямаше. Носил е една карабина и някакъв пакет и те лежаха там, но той бе изчезнал. Мисля, че с него е бил и един вълк. Съжалявам, Коркорън.
— Струва ми се, че знам какво се е случило с него — каза Коркорън. — Отново е преминал отвъд. Надявам се да остане там, където е отишъл и да не се връща обратно.
Какво възнамеряваш да правиш сега? Няма смисъл да стоиш тук.
Коркорън кимна. Вчера беше мислил какво би могъл да направи. Беше си помислил да се върне в Ню Йорк. Беше отхвърлил идеята — Буун бе изчезнал и трябваше да бъде намерен. Осъзна, че Буун все още го нямаше, а шансът да бъде открит бе минимален.
Пак помисли за двайсети век и отново отхвърли този вариант. През целия си живот никога не бе обръщал гръб на приключенията, преди да бяха завършили. А това приключение, припомни си той, все още беше далеч от своя завършек.