— Радвам се, че ви открихме — каза Коня.
— И аз се радвам, че двамата сте тук — каза Буун.
Роботът се подаде от кубичната сграда със закрепен на главата си поднос.
— Гладни ли сте? — попита Буун. — Виждам, че храната е тук.
— Умирам от глад — бързо каза Инид.
След като седнаха на масата, Буун се обърна към Коня:
— Това е човешка храна. Може би няма да е по ваш вкус.
— По време на скитанията си — успокои го Коня — се научих да поглъщам всичко хранително.
— Не донесох нищо за вас — каза роботът на Буун. — Вие току-що погълнахте невероятно количество храна. Донесох още една чиния месо на вълка. Изглежда много гладен.
Роботът сложи чинията с нарязаното месо на земята. Вълкът се нахвърли върху нея.
— Той е ненаситен — каза Буун. — Един вълк може да изяде половин вол за нула време.
— Той да не е един от онези, които се навъртаха край лагера? Един от онези, които нападаха бедния стар бизон? — попита Инид.
— Да. След като ти тръгна — не, още преди това — той се сближи с мен. Когато се събудих първата вечер, той беше до мен. Не ти казах нищо, защото мислех, че халюцинирам.
— Разкажи ми за него. А и какво стана с чудовището и храбрия стар бизон?
— И ти имаш да разказваш.
— Първо ти. Аз съм твърде гладна, за да говоря.
Вълкът беше изял всичко. Отдалечи се и започна да си играе с Шапката.
— Какво е това, което държи вълкът? — попита Инид. — Прилича на кукла.
— Това е Шапката. Ще ти разкажа и за него. Той е съществена част от моя разказ.
— Тогава започвай — каза Инид.
— След малко. Ти каза, че си ме видяла. В някакво сиво място и вълкът е бил до мен. Би ли ми разказала как точно ме видя и как разбра къде съм?
— Разбира се. Намерих нещо като телевизор. Ще ти обясня по-късно как. Телевизорът показва това, което искаш да видиш. Просто си го помисляш. Аз си помислих за теб и ти се появи на екрана.
— Той може и да ме е показал на сивото място. Но не ти е казал къде да ме намериш.
— Мрежата се справи с останалото — намеси се Коня. — Може да изглежда съвсем крехка, но е удивителен механизъм. Не, не е механизъм. Далеч по-съвършена е от какъвто и да е механизъм.
— Коня я направи — каза Инид. — Той я направи в ума си и…
— Ти ми помогна много — настоя Коня. — Ако не беше ти, нямаше да има мрежа. Ти сложи пръста си, за да мога да вържа последния, най-важен възел.
— Това звучи загадъчно и интересно — каза Буун. — Разкажете ми всичко.
— Не сега — възрази Инид. — Първо да се нахраним. През това време ти разкажи какво се случи от момента, в който ми викна да се спасявам от нападащото чудовище.
Буун започна, като представяше фактите колкото се може по-сбито. Когато свърши, Коня тъкмо буташе чинията си настрани и избърсваше устни с опакото на ръката си.
Вълкът най-после бе спрял да си играе с Шапката и сега го използваше за възглавница.
— В разказа ти Шапката е жив — каза Инид.
— Сега е изключен — отговори Буун. — Не знам как по-добре да ти го обясня. Той е просто кукла. Чучело на неизвестен вентрилоквист.
— Нямаш ли представа кой може да е той?
— Ни най-малка. Но да не губим време. Разкажи ми какво се случи с теб.
Когато и тя свърши разказа си, той поклати глава.
— Това ми изглежда без всякакъв смисъл. Би трябвало да съществува някаква връзка, но нея я няма. Или поне аз не я виждам.
— Има връзка — намеси се Коня. — А също и смисъл. Тримата сме заедно и разполагаме със сандъка, който намерих на розово-виолетовата планета.
— Ти го открадна — поправи го Инид. — Ти не го намери, а го открадна. Много добре знам какво направи.
— Добре де, откраднах го — съгласи се Коня. — Може би просто го взех назаем. Звучи по-меко и по-приемливо.
Той скочи от стола си и тромаво закрачи към мрежата.
Докато го гледаха как мъкне тежкия сандък, превит от тежестта му, Буун попита:
— Имаш ли някаква представа кой всъщност е той?
— Удивително създание — отвърна Инид. — Нямам представа кой е или какъв е произходът му. Но има страхотни хрумвания и знания, макар и да не са човешки.
— Може ли да му се има доверие?
— Не съм сигурна. Но ще трябва да продължим с него и да го държим под око.
— Като че ли не е неприятен на вълка. Не съм сигурен дали вълкът го харесва, но поне не показва, че не го харесва.