— Вярваш ли на вълка?
— Там на хълма можеше да ме изяде. Нищо не можеше да му попречи. Провизиите ни бяха почти привършили, а той беше гладен. Но не вярвам дори да си е помислил, че може да ме изяде.
Коня се приближи до масата, а тежкият сандък го превиваше на две. Той го стовари на земята.
— Сега ще видим.
— Искаш да кажеш, че не знаеш какво е това? — попита Инид.
— О, зная какво е. Но не познавам формата му и начина на употреба — каза Коня.
Наведе се и щракна ключалките. Капакът се отвори и отвътре се надигна нещо като меко тесто. Тестото се изду, а после се свлече по стените на сандъка. Меката маса продължаваше да изскача от сандъка, като че ли това тесто е било натъпкано там и сега използваше възможността да се измъкне изцяло.
Тестото продължаваше да се излива. Заля мястото, където се намираха столовете и масите и обгърна кубичната постройка. Отвътре изскочи роботът и побягна от нашествието на тестоподобната материя. Буун сграбчи Инид за ръката и я издърпа встрани. Вълкът тичешком се присъедини към тях. Коня не се виждаше никъде. Далеч встрани, на няколко стъпки от земята, ниско летеше мрежата. След около стотина метра отново се спусна на земята. Предният край на тестото се приближаваше към трамвая и мотрисата тръгна назад, трополейки по релсите.
Тестото обаче започна да се променя. Вместо да остане плътно, то се изпъстри с пори и някакви дупки. Но продължаваше да се разстила наоколо. Пълзеше по земята и се издигаше във въздуха. Размерите му нарастваха неимоверно. По него се появиха блещукащи точки, големи тъмни зони и пронизвани от бледа светлина мъгливи спирали. Някои от точките ставаха все по-ярки, а други — по-неясни. Из цялата тестена маса се усещаше движение, преместване, промяна.
— Имаш ли представа какво е това? — попита Инид.
Буун поклати глава.
— Виждал ли си Коня? Още ли е там вътре?
— Мисля, че да. Този глупак се остави да бъде хванат.
Сандъкът вече не се виждаше. Беше погребан под тестото, което заприличваше все повече на мъглив воал и продължаваше да нараства, макар и по-бавно. Сега наподобяваше блестящ светъл сапунен мехур.
— Ето го — каза Инид глухо и напрегнато.
Буун погледна в посоката, която му сочеше и видя Коня, който упорито си пробиваше път към тях сред мехура. Най-сетне успя да се измъкне, подобно на разкъсващ паяжина човек, и се заклатушка към тях.
— Това е галактиката! — викна той. — Карта на галактиката! Бях чувал за подобни карти, но никога за такава като тази.
Спря и се втренчи в тях с опулените си кръгли очи, а после се обърна и започна да мушка балона с един от гумените си пръсти.
— Погледнете звездите — каза им той. — Някои греят с ярка светлина, а други са толкова неясни, че се виждат едва-едва. Вижте облаците от звезден прах в мъглявинния блясък. А там, тази права бяла линия, насочена право към центъра на галактиката, е Магистралата на Вечността.
— Това е невъзможно — каза Инид.
— Хем го виждате, хем твърдите, че е невъзможно. Не виждате ли колко е велика и необятна нашата галактика?
— Добре, това е галактика — каза Буун. — Там има и бяла линия, макар да не мисля, че именно тя е магистралата, на която сме…
— Така е, повярвайте. — настоя Коня. — В легендите на моя народ се споменава за магистралата, която минава сред звездите. Макар че в нито една легенда не се казва защо тази магистрала е там и накъде води. Сега обаче ще тръгнем по нея. Ще отидем и ще видим.
Буун внимателно огледа странната маса. Тя май наистина представляваше една спираловидна галактика. По форма беше относително овална, по-плътна в центъра, отколкото по краищата. Не приличаше много на спираловидните галактики, които беше виждал по снимките. Но все пак бе ясно, че това е развита спирала. Светли лъчи излизаха от центъра. Един от тях се виеше около мястото, където бяха масите. Макар и неясно, те все още се виждаха.
Вълкът стоеше до Буун и когато погледна надолу, той видя как животинското тяло потрепери. Нищо чудно, помисли си. Всичко наоколо щеше да е страховито за който и да е. Наведе се и потупа вълка по главата.
— Спокойно, момчето ми. Всичко ще бъде наред. Всичко е наред.
Вълкът се приближи по-плътно до него. Буун се чудеше дали бе казал истината. Не можеше да е сигурен, че всичко е наред. Обърна се към Инид:
— Той беше говорил за карти и схеми, нали?