— Този разговор няма да доведе до никъде — намеси се Инид. — Проблемът е как да открием бялата линия.
— Не е необходимо да я откриваме — продължи Буун. — Можем да се измъкнем и без нея. Просто трябва да вървим по права линия и така ще стигнем до края на картата.
— Не ме ли чуваш? — каза Коня. — Казах ти, че такава права линия не може да съществува тук. Всичко е извито, заплетено и прилича на много сложен възел.
— Опитваш се да ми кажеш, че не можем да излезем от тук, така ли?
— Не. Ако се полутаме, ще се измъкнем. Но няма да е никак лесно.
Глупости, помисли си Буун. Проблемът, въпреки всички тези приказки за сложността му, си беше съвсем прост. И все пак, като се огледа наоколо, той отчасти разбра какво имаше предвид Коня. Знаците за запомняне бяха прекалено много — не една звезда, не отделна мъглявина или въртяща се тъмнина, която да запомни — а твърде, твърде много. И всичко наоколо бе някак завъртяно.
Като че доловила мислите му, Инид каза:
— Сигурно си спомняш за някакъв ориентир?
— Да — сети се Буун. — Имаше една звезда с хикс върху нея.
— Хикс ли?
— Да, хикс. Сякаш някой го бе изрисувал отгоре й. Обикновена звезда, съвсем обикновена. Жълта. Вероятно тип C, като нашето Слънце.
— Не ми каза нищо за нея.
— Забравих я, когато ми извика, че сме загубили бялата линия.
— Ти видя ли звездата с хикса? — Коня попита Инид.
— Не. Не я видях. Но кой би минал оттук, за да нарисува хикс върху някаква звезда?
Коня се обърна към Буун:
— Помниш ли нещо друго?
— Не.
— Тогава е лесно — каза Коня. — Откакто дойдох, стоя тук, без да се движа, и гледам черната дупка. Значи разполагаме с отправна точка. Когато ме доближихте, с гръб ли бях към вас?
— Точно така — отвърна Инид. — С гръб към нас.
— В такъв случай е елементарно — каза Коня. — Аз ще се завъртя на 180 градуса и ще се спуснем обратно по хълма, върху който се намираме.
Буун сви рамене. Изглеждаше твърде просто. Не вземаха предвид възможните странични фактори. Но тъй като не можеше да измисли по-добър начин за измъкването им, се съгласи да опитат.
Обърнаха се и тръгнаха надолу по склона. Вървеше се лесно. Нямаше насрещно течение, което да им пречи. Буун все още не усещаше стабилна повърхност под краката си и звездите още пееха, но той вече не обръщаше внимание на тези неща. Слязоха по хълма и той продължи да върви. Бързаше в желанието си по-скоро да се измъкне от този въображаем лабиринт.
Зад гърба му Инид внезапно извика:
— Линията! Ето я отново!
Буун се обърна и видя, че двамата бяха застанали неподвижно и като уплашени се взираха в линията. Погледна наляво и видя накъде продължава тя. Той стоеше от едната й страна, а те — от другата. Очевидно бе минал през нея, без да я забележи.
Върна се при тях и заедно се втренчиха в бялата нишка.
— Сега — каза Инид — можем да я последваме в обратна посока и да излезем там, откъдето тръгнахме. Имахме късмет, че я открихме.
— Логично беше — каза Буун. — Движехме се по права линия.
Коня изръмжа:
— Права линия, казваш. Колко пъти трябва да повторя, че няма…
Буун не му обърна внимание. Като погледна към хълма, видя блясъка на новата — или свръхновата — която бяха забелязали с Инид, докато се изкачваха по възвишението. И встрани от нея беше малката жълта звезда.
Той се закатери по хълма обратно към жълтата звезда.
— Къде отиваш? — викна му Инид.
— Хайде нагоре — отвърна той, без дори да погледне назад, а очите му бяха приковани в малкото жълто небесно тяло. — Елате да ви покажа звездата с хикса.
В момента, в който го каза, се почувства глупаво. Можеше да не е същата звезда. Имаше много жълти звезди. Бяха навсякъде.
Нямаше обаче защо да се притеснява. Именно това беше звездата с начертания върху нея хикс.
— Този знак има някакво значение — каза Коня, щом застана до него. — Иначе защо ще е белязана?
— Тя е съвсем същата като милиони други от нейния клас — каза Буун. — Затова ми се стори странна. Помислих, че очите ми изневеряват. Всяка една от тези звезди е еднаква с останалите.
— Може би не звездата е важна — предположи Коня. — Може би около нея се върти планета, която именно е важната. Но не можем да видим тази планета.
— Минутка! — намеси се Инид. — Вероятно има начин…