— Събираме ги накуп и щом изсъхнат ги запалваме. Унищожаваме ги.
Друг робот слезе по хълма и се присъедини към първия. Свали брадвата от рамото си и я подпря на земята, като се облегна на дръжката. Сетне продължи, сякаш не първият робот, а той беше спрял да говори:
— Работата е тежка, тъй като не разполагаме с прекрасните, улесняващи труда механизми, които вие, хората, сте изобретили преди време. Преди имаше роботи с технически познания, но вече изчезнаха. След като хората се оттеглиха към опростения живот, за да развиват интелекта си, те вече не бяха необходими. Всичко, от което се нуждаеха хората, бяха твърде обикновени неща — градинарство, готварство и все от този род.
Други роботи се спускаха по хълма, като всеки носеше някакъв инструмент. Идваха по един, по двама, по трима и се групираха зад двата, които вече бяха застанали пред хората.
— Но кажете ми — запита Тимъти, — защо сте толкова всеотдайни в това унищожаване на дърветата? Не ги използвате след отсичането им. И сигурно нямате проблеми с тях.
— Те са нашият враг — каза първият робот.
— Сражаваме се с тях за правата си.
— Дрънкате глупости! — викна Хорас. — Как може обикновени, непретенциозни дървета да ви бъдат врагове?
— Вероятно знаете — намеси се вторият робот, — че след като човеците изчезнат — а те са на изчезване — именно дърветата ще ги наследят като господстваща раса на Земята.
— Чувал съм нещо такова — каза Тимъти на събралите се роботи. — Празно и необосновано твърдение. Никога не съм му обръщал внимание, макар че сестра ни Инид го смяташе за великолепна идея. Тя имаше чувството, че като господстваща раса, дърветата няма да са агресивни и няма да имат много допир с останалите форми на живот.
— Всичко това са празни приказки — възмути се Хорас. — Инид беше забележителна с неясните си размишления. Та едно дърво няма разум — съвсем никакъв разум. То не може да върши абсолютно нищо. Стои си на едно място и расте — това е всичко, което може да прави. А след време пада и изгнива и това е неговият край.
— Има някои детски приказки — каза Ема с много мек тон.
— Приказките са глупости. Всичко това са глупости. Само един глупав робот би повярвал на такова нещо.
— Ние не сме глупави, сър — каза вторият робот.
— Предполагам — намеси се Тимъти, — че вашата враждебност към дърветата се основава на вярата, че вие трябва да наследите хората?
— Ами да, разбира се — отговори първият робот. — Разсъждаваме именно по този начин. В това има логика. Ние сме продължение на расата. Създадени сме по нейно подобие. Мислим с мислите на хората и поведението ни е оформено по техен модел. Ние сме наследниците на хората и биваме мамени с нашето наследство.
— Спайк се връща — обади се Ема. — И с него идва още някой.
— Не го виждам — каза Хорас.
— Задават се иззад далечния ъгъл на манастира. Нещото е по-голямо от Спайк. Той подскача до него. Движат се насам.
Хорас присви очи и най-накрая различи странната двойка. Разпозна Спайк по насеченото му, поклащащо се придвижване, но известно време не проумяваше какво е другото същество. После нещо проблесна на бледите слънчеви лъчи и всякакво съмнение изчезна. Дори от такова разстояние, той можеше да види паяжината и единственото блестящо око.
— Това е чудовище-убиец — каза Ема. — Спайк си играе с него. Той си играе с всичко.
— Не си играе — каза Хорас, задавен от внезапен гняв. — Той го подкарва. Насочва го към нас.
Забеляза, че по хълма под него имаше все по-малко роботи. Докато ги гледаше, те продължаваха да се отдалечават, поединично, по двойки или по тройки, без да бързат. Просто си тръгваха, катерейки се нагоре по хълма.
Хорас се обърна към Тимъти:
— Какви пушки сложи в Машината?
— Аз не съм слагал пушки. Ти имаше грижата за тази подробност. Ти ограби колекцията ми от пушки, без да ми кажеш нищо. Просто грабна пушките, като че ли ти принадлежаха.
— Всички роботи ни напускат — Ема потрепери. — Те бягат. Няма да ни помогнат.
— Не съм и смятал, че ще го направят — изръмжа Хорас. — Те са страхливо племе. Никога не съм разчитал на тях.
Той устремено се насочи към Машината.
— Мисля, че има една с калибър 30,6. Не е калибърът, който бих искал, но ако куршумите са с голяма пробивна сила това ще оправи почти всичко.
— Най-доброто, което можем да направим — изстена Ема, — е да се качим в Машината и да заминем.