Тимъти рязко каза:
— Не можем да тръгнем без Спайк. Той е един от нас.
— Той е този — каза Ема хапливо, — който причини всички неприятности. Той винаги причинява само неприятности.
Всички роботи си бяха отишли. Склонът надолу от Машината бе пуст. Не беше останал нито един. Това няма значение, каза си Хорас, след като хвърли един бърз поглед наоколо. Даже и да бяха тук, те не биха помогнали кой знае колко. Куп смахнати същества.
Чудовището, придружавано от Спайк, сега беше по-близо. Двамата бяха изминали половината разстояние между манастира и подножието на хълма.
Хорас се обърна и се качи по трапа в Машината. Както си мислеше, пушките бяха там — цевите им се подаваха изпод купчина одеяла. Имаше една двуцевка и една карабина, калибър 30,6. Той сграбчи карабината и я отвори. Имаше един патрон в затвора и пълнителят беше зареден.
От известно време някъде навън се долавяше слабо движение, тихият звук на тичащи крака и чаткането на търкалящи се камъчета. Хорас го усети, докато преглеждаше оръжието, но сега, изведнъж, движението се увеличи и усили. Скала, вероятно доста по-голяма от камъче, се удари с метален звън в Машината. Отвън Ема викаше нещо, но той не можеше да разбере думите.
Извъртя се рязко и се хвърли към вратата. Отвън долиташе не само викането на Ема, но и топуркането на крака и звука от влачени по земята тежки предмети. Не можеше това да са чудовището и извратения Спайк, защото когато Хорас бе влязъл в Машината, те все още бяха твърде далече.
Като се показа, той видя невероятно глупава гледка — стотици роботи, много от които бяха натоварени с инструменти или дънери. Тези с дънерите бяха заети с носенето им на няколко места, където ги хвърляха на земята и, обръщайки се бързо, побягваха обратно отвъд хълма. Други роботи с лопати, кирки, чукове или брадви, се носеха наоколо, отивайки да строят.
Дълги дънери се забиваха в дълбоки дупки, наведени под остър ъгъл по посока на нанадолнището на хълма. Други биваха оформяни от проблясващите брадви в четвъртити греди. Свредели се врязваха в дървото, като дълбаеха дупки за тежки дървени клинове, докато някои групи роботи се мъчеха да струпат гредите на определени места, създавайки безсмислени на пръв поглед конструкции.
Тимъти каза тихо:
— Осъзнавате ли, че сме свидетели на действия, равняващи се на издигането на римски защитен вал? Къси, свързани укрепления, пред всяко от които има изкопани ровове, така разположени, че да се поддържат един друг. Онези другите конструкции са катапулти, предназначени да разбиват вражеските атаки. Много е вероятно цялата защита да се основава на класическия римски модел. Макар че те малко прекаляват, струва ми се.
Навсякъде по хълмовете, които заобикаляха долината с манастира, други групи роботи се трудеха над задачите си.
Тук-там пушеци дим се издигаха от огньовете, които роботите бяха запалили. Ако това означаваше нещо, явно този легион роботи се окопаваше и установяваше тук.
— Не мога да повярвам — продължи Тимъти, — че тези роботи са изучавали римска история. Тя е само прашинка, зареяна в купчина отвян прахоляк. Но същото мислене и същите фортификационни принципи са толкова основни днес, колкото са били и в дълбоката древност.
— Но защо? — изписка Ема. — Защо ни правят това?
— Не на нас, глупачке — викна Хорас. — Те го правят, за да ни защитят. Без да е необходимо.
Той разклати стиснатата в юмрука карабина над главата си.
— Можехме да се защитим и без тяхната намеса.
Далеч в равнината се виеше някаква малка вихрушка.
— Това са Спайк и чудовището — обясни Тимъти. — Чудовището, като вижда какво става, се опитва да се върне към сигурността на манастира. А Спайк е твърдо решен да го изкачи на хълма.
— Това е пълна глупост — изрева Хорас. — Защо Спайк ще иска да доведе чудовището до нас? Той знае що за създание е то.
— Спайк винаги е бил ненормален — каза Ема. — Дейвид непрестанно го защитаваше, Хенри винаги намираше добра дума за него. Но за мен той е просто едно голямо нищо.
Един робот се изкачваше по хълма към тях. Спря в подножието на трапа, на който стоеше Хорас. Удари петите си една в друга и рязко вдигна дясната си ръка за поздрав.
Като гледаше нагоре към Хорас, той каза:
— Вие сте в безопасност, сър. Положението е овладяно.
— Какво положение имаш предвид? — попита Хорас.
— Ами Неограничените. Гадните Неограничени.
— Но ние дори не сме сигурни, че тук има Неограничени — намеси се Тимъти. — Всичко, което сме видели, е чудовището.