— Не ние — каза командирът на роботите. — Манастирът не е работа за нас. Това е работа за хората. Ако вие влезете, ние ще дойдем с вас, но сами няма да отидем.
Тимъти се присъедини към групата и попита Конрад:
— Сигурен ли си, че не са се промъкнали през вашето обкръжение?
— Това е невъзможно. Бяхме на пост през цялата нощ. Държахме ги под око през цялото време. После те изведнъж изчезнаха.
— Какво правеха, докато ги наблюдавахте?
— Играеха си, струва ми се. Гонеха се един друг на смени.
— Спайк си умира за гоненица — обади се Хорас. — Няма нещо, което да обича повече. Няма да си губя времето с него. След време ще се умори и ще се довлече обратно.
— Правеше ни на глупаци дълги години — с тези думи Ема се приближи към тях. — И пак ще излезем глупаци, ако отидем да го търсим.
— Положението в случая е малко по-различно — възрази Тимъти. — Смятам, че трябва да отидем. Този път може да е в беда.
— Не! — изрева Хорас. — Нито крачка! Няма да мръдна оттук!
— Може би Тимъти е прав — плахо и несигурно каза Ема. — Все пак той е от семейството. Ние го оставихме при нас.
— Ако ти не искаш — обърна се към Хорас Тимъти, — аз ще отида сам. Вие двамата стойте тук. Дай ми карабината.
Хорас отстъпи назад:
— Няма да ти я дам. Ти не знаеш как да боравиш с нея. Ще си простреляш крака.
— Това е моята карабина, Хорас.
— Да, твоя собственост е. Което не означава, че знаеш как да я използваш.
— Тогава ще тръгна без нея.
— Не. Няма да те пусна сам. Не се знае в какво ще се забъркаш, без да има кой да те измъкне.
— Ако тръгнеш с него — каза Ема, — ще дойда и аз. Не искам да остана сама в тази дива пустош.
— Много съм ти задължен — каза Тимъти на Хорас. — Радвам се, че ще бъдеш до мен.
— Ще организирам един отряд, който да представлява вашата свита — съобщи Конрад.
— Няма нужда — твърдо изрече Хорас.
— Настоявам — отвърна Конрад. — Ние осигуряваме защитата ви тук. И ще продължим да го правим.
Конрад се завъртя и започна да се разпорежда. Роботите се подредиха в линия, застанали мирно в очакване. Всеки бе нарамил инструмента, който носеше — брадви, един голям железен чук, един бел…
— След като си решил да ни направиш на глупаци — изръмжа Хорас към Тимъти, — нека да тръгваме.
Тимъти пое надолу по склона. От едната му страна беше Хорас, който бе преметнал през гърдите си ремъка на пушката, а Ема се препъваше зад тях. В ариегард вървеше дрънчащият легион, като сержантите или техните заместници отмерваха такта на маршировката.
Тимъти се бореше със стръмния наклон, като забиваше пети в земята за по-голяма стабилност. Разместени от маршируващите легионери, неголеми камъни препускаха край него, подскачаха, търкаляха се и вдигаха малки облачета прах. Къде ли е Хенри, чудеше се той. Ако беше тук, можеше да проникне в манастира и да огледа мястото. И тогава, ако се наложеше и останалите да влязат, то поне нямаше да е слепешком.
Достигнаха подножието на хълма и отрядът роботи се раздели на две крила, които маршируваха от двете им страни по посока на манастира.
Конрад, който крачеше начело, изрече някаква заповед и двете крила спряха. Той се обърна към хората:
— Останете тук. Ще изпратя напред разузнавачи.
Кресна някаква друга команда и четири робота се затичаха напред.
— Трябва да има някаква врата — продължи Конрад. — Може би дори повече от една. Трябва да има някакъв начин да се проникне вътре.
— Това е глупаво — запротестира Хорас. — Няма никаква опасност.
— Няма видима опасност, но във всяка нова ситуация има рискове. Това дори може да е план, разработен да изглежда, че няма никаква опасност. При всички случаи няма да навреди, ако сме малко по-предпазливи.
Тимъти се огледа през рамо. И други роботи се приближаваха към тях. Спускаха се от защитните валове, издигнати от тях на хълма и тичаха неистово. Други бързаха през равнината, за да достигнат отряда на Конрад.
— Останалите се присъединяват към нас — каза Тимъти на Хорас. — Цялата група.
Хорас се огледа и изгрухтя, за да покаже отвращението си от роботите.
Те зачакаха. Обгърна ги тишина. Не се чуваше нито вятър, нито жужене на насекоми. Най-после един от съгледвачите се появи тичешком иззад един неправилен ъгъл на сградата. Изпъна се пред Конрад и докладва: