Той изви врат и точно над себе си видя другата луна.
Тя, както беше казала Ема, бе по-малка и на половината на земната. Значи ето как е разбрал Хорас.
Манастирът още скърцаше. Небето на изток се беше прояснило още повече. След малко щеше да се покаже и слънцето.
— Виждал ли си Спайк? — попита Ема.
— Не.
— Отишъл е да си играе на глупавите си игрички заедно със смахнатото чудовище.
— Не съм сигурен, че си играят — каза Тимъти.
Групата роботи, която се беше скупчила при манастира, се оттегляше, като маршируваше надолу по хълма, където наклонът преминаваше в долина. Разнесе се рязка команда и роботите започнаха бързо да се престрояват във военни подразделения.
Утрото почти беше настъпило и вече се виждаше малко по-добре. Върховете на заоблените възвишения изплуваха изпод булото на нощта и очертанията им се смекчиха. Първоначално в мрака той ги бе взел за зелени хълмове, но сега видя, че по тях нямаше никаква зеленина. Бяха бледожълти с цвят на лъв или пума под виолетово небе. Но защо небето бе виолетово — не само малка част от него, а цялото?
Хорас се заизкачва към тях. Спря малко по-надолу с висяща на сгъвката на лакътя му карабина.
— Бяхме хванати в капан — яростно заговори той. — Отвлечени и захвърлени на това място, каквото и да е то.
— Но не сме сами — каза Ема. — Роботите са с нас.
— Те са племе глупаци. Група кретени.
— Все пак ще са ни в помощ — обади се Тимъти. — Конрад ми се струва доста компетентен. Може да се справя с много неща.
— Загубихме всичко, което имахме — проплака Ема. — Всичко, което беше в Машината. Одеялата! И всичко останало! Цялата ни посуда!
Хорас я прегърна през рамо.
— Те взеха одеялата и някои други неща. Все някак ще се оправим.
Тя се долепи към него, подсмърчайки. Той недодялано я прегърна и я потупа по гърба. Тимъти смутено ги наблюдаваше. За пръв път през целия си живот той виждаше Хорас да показва макар и слабо привързаността си към неговата сестра.
Изтокът бързо просветляваше и сега можеше да се види, че една река течеше през долината, лежаща между хълмовете, и че малки групи дървета растяха по бреговете й. Бяха доста странни дръвчета — приличаха на огромни папрати или на прекомерно израснали гъби. По хълмовете над долината имаше жълтеникава растителност, която вероятно беше трева и се поклащаше от вятъра. Добро пасище, помисли си Тимъти, но няма никакви стада или тревопасни. Дори едно-единствено животно не се мяркаше пред погледа му. Една метална плоскост се откъсна от рушащия се манастир и се плъзна на няколко фута надолу по хълма. Конструкцията вече почти се беше разпаднала и приличаше на купчина метал.
В долината военният строй на роботите беше изчезнал. Беше останала само една фаланга, един празен в средата четириъгълник. Класическото построяване, помисли си Тимъти, от времето на Александър Македонски до последната битка на Наполеон при Ватерло.
Останалите роботи се пръснаха като забързани буболечки встрани от центъра. Очевидно това бяха разузнавачите, изпратени да огледат околността.
Трима от тях се насочиха към хората. Когато ги достигнаха, тримата се разположиха така, че частично ги заобиколиха. Единият от тях заговори:
— Госпожо и вие, господа, Конрад ни изпрати да ви екскортираме до лагера.
— И вие наричате този кух квадрат лагер?! — изръмжа му Хорас.
— Разпръснахме се, за да намерим материали за огън. Други ще донесат вода и всичко, което би било необходимо.
— Е, добре — съгласи се Хорас, макар и неохотно. — Не знам за вас, но аз лично съм гладен.
Той тръгна надолу по хълма с Ема от едната му страна и Тимъти зад тях.
Слънцето вече бе избистрило хоризонта. Като погледна през рамо, Тимъти забеляза приликата му със земното слънце — може би беше малко по-голямо и по-ярко, макар че беше трудно да се прецени. По много неща тази планета наподобяваше Земята. Под краката му растеше хубава трева, преплитаща се с приличащо на лоза пълзящо растение.
От лагера под тях се появи пушек.
— Намерили са гориво — каза Хорас. — Нещо, което гори. В края на краищата, поне ще закусим.
Когато се настаниха в защитния квадрат, Конрад им каза какво е горивото:
— Дървесина от папратовидните дървета. Не е много хубава, но все пак гори и дава топлина и светлина. Дърветата са кухи в средата, която е заобиколена от сравнително дебел пласт от нещо като лико. Открихме също и въглища.