Повече не видяха летателния апарат, който бе минал над тях при пристигането им, макар Тимъти да имаше странното усещане, че са наблюдавани.
На няколко пъти зърнаха Спайк и чудовището. Макар че не можеше да бъде сигурен, Тимъти остана с впечатление, че Спайк е спечелил някакво превъзходство, защото тормозеше и подкарваше чудовището.
Равнината изглеждаше безкрайна. Те се влачеха ден след ден, а нищо не се променяше. Планините си оставаха в далечината и те въобще нямаха чувството, че са ги доближили. Не се виждаше нищо освен безкрайни далечини. В подножието на една височина откриха малък, скрит извор и отново напълниха полупразните си съдове с вода. Малкото поточе, извиращо от извора, течеше в продължение на около четвърт миля и после изчезваше в жадната земя. Хорас постоянно мърмореше; Ема кършеше ръце. Конрад почти не им обръщаше внимание. Ръководеше пътуването на отряда, който навлизаше все по-навътре в изсъхналата пустош.
В един късен жарък следобед равнината бе прекъсната от дълбок каньон. Като погледнаха от ръба, те видяха на дъното му река, оградена от тесни ивици растителност. Вляво от групата се издигаше доста висок хълм, чийто западен склон очевидно дълги години бе дълбан от древната река, която бе изсякла каньона. Между края на склона и ръба на цепнатината се намираше равнинна местност, осеяна с разрушените останки на селище, което някога вероятно е било малък град.
Забавиха се малко при руините. Обикалящите навсякъде роботи откриха една тясна пътечка, която водеше надолу по стените на пропастта. Групата внимателно се заспуска по просеката сред извисяващите се червеникави скали. В нейния край скалите бяха вдадени навътре и така образуваха обширен скален навес. От процепа идваше поток хладен въздух, който носеше известно облекчение от прежурящото слънце.
Конрад, следван от тримата човеци, се дръпна от пътеката и мина под навеса.
— Тук ще прекараме известно време — каза той. — Това не е най-хубавото място, което се надявах да открием, но поне ще бъдем донякъде защитени, докато обмислим по-нататъшното си придвижване. Водата на реката е близо, а по нейните брегове можем да намерим годна за консумация храна.
Ема седна на каменния под и каза:
— Мястото е добро. Има къде да се скрием от слънцето, докато залезе. И няма да е необходимо да пестим водата. Може дори да се изкъпя.
— По-добро е от нищо — изръмжа Хорас. — По-добро е от откритата равнина.
На следващия ден един робот откри сметището. То се намираше в подножието на скалите, които оформяха стените на каньона. Бе обширно и се издигаше до половината на скалата, под която беше. Роботът се върна тичешком в лагера, като викаше новината. Всички се забързаха да огледат откритието.
По-голямата част от боклука беше от желязо. В началото, без съмнение, беше имало много други отпадъци, но с течение на годините по-малко издръжливите се бяха разпаднали и изчезнали. Останали бяха само желязото, няколко камъка със странна форма и две три големи парчета дърво.
Най-изненадващото беше, че повечето от металните отпадъци въобще не бяха повредени от времето. Бяха се запазили ярки и блестящи. Нямаше и следа от ръжда.
— Метална сплав — каза Конрад, — която е непозната на Земята. Голяма част от нея е толкова запазена, колкото е била и в деня на изхвърлянето й.
Железата бяха във всякакви видове и размери обикновени отпадъци, отделни машинни части, счупени уреди и инструменти, спирални форми и големи метални блокове. Някои най-общо можеха да бъдат разпознати, но повечето изглеждаха без всякакъв смисъл. Роботите подредиха най-лесно достъпните детайли по земята и заскитаха сред това изложение, твърде озадачени какво всъщност виждат.
— Извънземна технология — обясни Конрад. — Може да ни отнеме цяла вечност, докато проумеем какво представляват някои от тези неща.
Очевидно боклукът е бил изхвърлен от ръба на каньона, вероятно от жителите на опустелия град, който сега се състоеше само от разрушени останки.
— Струва ми се твърде много за такъв малък град — каза Хорас.
— Може да е било общо сметище, обслужващо голяма област — обади се Тимъти. — Из равнината, която прекосихме, може преди време да е имало много градове. Може би това е била добре населена земеделска област. После е настъпила засуха и икономическата основа е изчезнала…
— Можем да използваме метала — обърна се към него Конрад. — Да конструираме някои необходими машинарийки.
— Искаш да кажеш, че ще стоим сврени тук, докато вие съчленявате машини? Какви машини?