— Инструменти например.
— Вие имате инструменти. Имате кирки и лопати, брадви и триони, лостове и белове…
— Оръжия — каза Конрад. — По-добри от тези, които имаме. По-добри лъкове. Стрели, които наистина летят. Този метал е здрав и гъвкав. Може би дори арбалети. Копия и пики. Катапулти.
— Занимавка — измърмори Хорас. — Намерили сте си занимание и…
— Също така — продължи Конрад — можем да конструираме и вагонетка за превоз на вода и храна. Разполагаме с роботи, които могат да теглят цяла композиция. Можем да успеем да създадем и парна машина…
— Ти си се побъркал! — викна Хорас.
— Ще го обмислим — заключи Конрад. — Ще пуснем мозъците си в действие.
През следващите дни те пуснаха мозъците си в действие. Разделиха се на групи. Начертаха проекти по пясъка. Изкопаха въглища от едно място на около миля от лагера, построиха ковачница и топилня и се захванаха за работа. Хорас фучеше и беснееше. Ема, спомняща си за дните на изнурителното пътуване, бе доволна да остане близо до вода и сянка. Тимъти се зае да изследва местността. Изкачи се по просеката и прекара дълги часове в търсене из руините. Докато скиташе из пясъка и прахта, той срещаше отделни предмети: примитивни оръжия; пръчки, дълги до три фута, направени от покрит с ръжда метал; странно оформени керамични фигури, които можеше да са идоли. Наведе се и огледа находките си, но предметите не му подсказаха нищо. Въпреки това руините необяснимо го привличаха и той постоянно се връщаше при тях.
Тук, Бог знае кога, бе живяла интелигентна раса с обществен и икономически статус. Но какъв е бил нейният вид, руините не казваха. Коридорите, водещи към постройките, бяха с много извивки и толкова тесни, че за него беше истинско изпитание да се провира през тях. Стаите бяха много ниски и му се налагаше да ги изследва на четири крака. Към горните етажи водеха не стъпала, а метални стълбове, които бяха твърде хлъзгави, за да можеше да се изкачи по тях.
Сетне той се заизкачва по високия издълбан хълм.
Склоновете му бяха отрупани с нестабилни едри канари, които се нуждаеха от съвсем слаб тласък, за да се търкулнат надолу. Тимъти се промъкваше нагоре между тях по предателски променлив сипей и внимаваше.
Беше много вероятно, каза си той, народът от града да е имал стражи на върха, които са наблюдавали за приближаването на непознати или пък са били там с други цели, които той не можеше да знае. Но когато стигна горе, той не откри никакви следи от постове. Върхът бе равна площадка от камъни, пясък и глина. Нямаше никаква растителност по пясъка и глината, нито лишеи по скалите. Духаше слаб вятър.
Това бе най-пустинното място, което някога бе виждал. Под него се простираше великолепна цветна гледка — кафявожълтото плато, което бе прекосил заедно с роботите, беше осеяно от по-тъмните точки на височинките. На запад се виждаше цепнатината на червеникавия каньон, а отвъд нея се синееха зъберите на далечни планини.
Той отиде до западния ръб и погледна надолу към каньона, като мислеше, че ще види как работят роботите. Не забеляза нищо. Синевата на реката се виеше по дъното на процепа, като бреговете й граничеха със зелени ивици.
А сега Тимъти вероятно трябваше да се спусне от този хълм и трябваше да се движи най-внимателно, защото слизането можеше да е по-опасно от изкачването.
Чу потракване на камък зад гърба си и се обърна. Сърцето му скочи чак в гърлото и го задави. Към него се носеше чудовището-убиец, а след него с резки, накъсани движения се търкаляше Спайк.
Тимъти бързо отскочи встрани, за да се дръпне от пътя на приближаващото го чудовище. То очевидно едва сега забеляза зейналата пред него пропаст и също се дръпна встрани, като се спусна към човека. Спайк се втурна, блъсна го и чудовището отново се извъртя в обратната посока. Тимъти скочи на крака и се хвърли към извънземното. С края на окото си зърна чудовището, което отчаяно се опитваше да спре падането си и да се прехвърли обратно през ръба на хълма. За миг изглеждаше, че виси във въздуха, след което се изгуби от погледа.
Тимъти се изправи на крака и изтича към пропастта, точно навреме, за да види как чудовището се блъска в група скали, които стърчаха от склона на възвишението. То се удари, подскочи, увисна за миг във въздуха и започна да се разпада. Надробени парчета се разлетяха във всички посоки и заваляха наоколо. Разпилените части се затъркаляха по наклона към дъното на каньона, а някои от тях се разбиваха на още по-малки парченца.