Това бе вярно, призна си Тимъти. Ема наистина обичаше Хорас и беше започнала да мисли като него. Но дори и в такъв случай, не бе справедливо двамата да бъдат изоставени в онази дива пустош, докато той, както предполагаше, щеше да живее тук.
— Моля, заеми мястото си на масата — каза Хюго. — Твоето място е начело на трапезата, защото ти си господарят на имението и трябва да се държиш подобаващо. Аз съм твоята дясна ръка. Може би си забелязал, че аз съм хуманоид. Моята телесна система работи като твоята и поглъщам храната си като тебе. Макар че трябва да призная, имах малко проблеми, докато нагодя вкуса си към храната, която вие консумирате. Сега обаче мога да оценя голяма част от вашите ястия. Овнешкото е любимото ми блюдо.
Тимъти остро каза:
— Ние ядем и много други неща.
— О, да, зная много добре. Трябва да призная, че Спайк не пропуска почти никакви детайли. Но нека да седнем и аз ще позвъня в кухнята, че сме тук и сме гладни.
Тимъти дръпна стола в челото на масата и седна на него. Забеляза, че покривката е чиста и бяла като сняг, а салфетките са сгънати грижливо. Това го накара да се почувства спокоен. Хюго звънна с кухненския звънец и седна вдясно от Тимъти.
— Тук имаме прекрасен портвайн — каза той, като взе една бутилка. — Ще го опиташ ли?
Тимъти кимна. Трима други хуманоида, почти пълни копия на Хюго, излязоха от кухнята. Единият носеше подноса с овнешкото. Тимъти видя, че част от месото е нарязано и си помисли злорадо, че това е убягнало на Спайк. Никой не режеше печено или птица в кухнята. Разрязването на месото се спазваше като важен обичай при сервирането. Друг хуманоид внесе голям супник и им сипа в чиниите за супа, разположени и пред двамата. Третият постави на масата до печеното голямо блюдо със зеленчуци.
Супата беше превъзходна — гъста, със зеленчуци, резенчета шунка и юфка. С първата лъжица супа го обзе глад и, забравил добрите маниери, той я изгълта набързо.
— Добра е, нали? — попита Хюго. — Този Беки стана готвач с безспорни умения, но му бяха необходими дълги упражнения.
После продължи да бърбори:
— Твоето домакинство не разполага с речников запас като моя. Те могат да разбират обикновени думи и донякъде да говорят, но са далеч от истинския разговор. За съжаление, ти не си телепат, но пък тогава нямаше да имам удоволствието да съм на твое разположение.
— Повечето създания в тази общност телепати ли са?
— Не, но такива са сравнително голям процент. Разполагаме с Основата. Но ти нямаш Основата и ще е необходимо време, за да се научиш.
— Основата ли?
— Един общ език. Изкуствен език, включващ лесно произносими думи от различни езици. Има, разбира се, пропуски в граматиката и не е изискан, но този, който говори Основата, може да бъде разбран. Тук обаче има и много видове, които не си общуват нито със звуци, нито с телепатия. Все пак, създадени са начини, по които всички да се разбират.
Приключиха яденето си и се отдръпнаха от масата.
— Сега — каза Тимъти — би ли ми казал къде точно се намираме? Що за място е това?
— Ще е необходимо по-обширно обяснение. Засега ще ти кажа, че ние сме Галактически Център, формиран от много култури от различни, отдалечени планети. Ние сме мислители и изследователи. Опитваме се да открием смисъла на Вселената. Тук, в този Център, ние се срещаме и общуваме във всяко едно отношение като равни. Изказваме мислите си, теориите и откритията си. Задават се въпроси и им се отговаря или се търсят пътища към отговори.
— Тогава с мен сте сгрешили. Това е ваш пропуск. Аз не съм голям мислител и съм доста муден. Дълго предъвквам мислите си, преди да ги напиша или изкажа. Математиката е пълна тайна за мен и нямам почти никакви научни познания. Малкото, което съм постигнал, съм извършил сам. Нямам никаква практика. Не притежавам академични степени. Увличам се главно от история и философия. В продължение на много години се опитвах да открия причините за начина, по който се разви моята раса, но открих твърде малко. Не мога да си представя защо Спайк…
— Той е открил в теб повече, отколкото ти сам виждаш в себе си.
— Трудно ми е да го повярвам. Спайк винаги е изглеждал доста глупав. Играе си по глупав начин. Има една игричка, в която уж подскача по някакви квадрати, но такива няма. Той си ги измисля, те са въображаеми.
— Повечето от това, с което се сблъскваме във Вселената, е въображаемо. Често се налага да си представим нещо, преди да го проумеем. Въртим се в омагьосан кръг. Не стигаме до никъде.