— Приемам, че това място е такова, каквото казваш, но съзнавам, че аз не съм за тук. Тъй че, кажи ми защо съм тук.
— Ти си като доказателство.
— Доказателство за какво? Какво се очаква от мен?
— Не мога да ти кажа нищо повече. Не ми е разрешено. Утре ще те заведа на мястото, където трябва да отидеш. Но става късно и смятам, че е редно да си починеш.
Тимъти дълги часове лежа в леглото, без да заспива. Мислите се въртяха из главата му, докато той си повтаряше малкото, казано му от Хюго.
Разбира се, звучеше логично, че в галактиката има център, където различните интелекти обединяват познанията си и работят заедно за общото благо. Но какви бяха проблемите, какви въпроси се разискваха? Докато мислеше какви могат да бъдат, той направи куп предположения, но като ги анализира основно, някои се оказаха недостатъчно задълбочени, а други бяха просто смешни. Човешките му възгледи бяха доста ограничени, човешката култура се беше формирала в тесни рамки. Макар че, помисли си той, по начало това трябваше да е характерно за всички представени тук култури.
Най-после заспа. След което някой го разбуди с бутане.
— Съжалявам — каза наведеният над него Хюго. — Спеше толкова дълбоко, че ми беше съвестно да те будя. Но закуската е готова и трябва да тръгваме. Разполагам с наземно возило и пътуването ще бъде много приятно.
Тимъти изсумтя от неудоволствие, изправи се и седна на края на леглото, като се протегна за дрехите си, окачени на стола.
— Веднага слизам — каза той.
Закуската беше бекон с яйца, приготвени както той ги харесваше. Кафето също бе приемливо.
— Отглеждате ли кафе тук?
— Не — отвърна Хюго. — Наложи се да го докараме от една от планетите, колонизирани от вашата раса преди хиляда години.
— Значи тези колонии са се развивали и още съществуват, така ли?
— Те процъфтяват. След тежък начален период, разбира се.
— И имате всичката тази храна от колониите?
— За момента е напълно достатъчна. Разполагаме и с добитък, свине, кокошки, семена от овес, пшеница и голям брой зеленчукови култури. Имаме запаси и обширна информация за тях. Беше ни наредено да не пестим усилията си. Така и направихме.
— И всичко това само за да нахраните един човек? Или тук има и други хора?
— Ти си единственият.
Наземната кола чакаше отвън и те се качиха в нея. Хюго седна пред механизмите за управление. По пътя се мяркаха други жилища, повечето скрити от буйна растителност. На поляната пред едно, което в по-голямата си част изглеждаше подземно, половин дузина влакнести създания се търкаляха и падаха, играейки си като деца.
— Тук ще срещнеш всякакви същества — каза Хюго. — Ще се изненадаш колко бързо ще свикнеш с това.
— Говориш така, сякаш ще бъда постоянен жител. Останах с чувството, че ще ме изхвърлите, щом си свършите работата с мен.
— Никога. Щом приключи разпитът, ще ти бъде осигурена информация, за да се заловиш отново с работа. Твоята дейност вероятно ще включва размисъл над определени проблеми и разрешаването им или предложенията за начини, по които да се разрешат.
Тимъти изсумтя.
— Не ти ли харесва? — попита Хюго.
— Вие ме отвлякохте — ти и онзи отвратителен Спайк, който ни е шпионирал дълги години.
— Ти не си единствен. Ние издирваме информация и способности по много планети. Информация се натрупва почти отвсякъде, но талантът е рядкост.
— И вие смятате, че аз съм талантлив?
— Можеш да станеш.
— Но откритите способности често могат да излязат извън рамките на очакваното. Какво правите тогава?
— Запазваме ги. Задължени сме им, а и винаги си плащаме дълговете.
Минаха край миниатюрен розов замък, който се издигаше на един хълм и целият беше укрепен със зъбери и кули, по които се вееха знамена.
— Приказен замък — каза Хюго. — Обитават го представители на един съвършен народ, които виждат вселената като математическа комбинация и работят върху това. Има надежда, че след време ще открият верния код за разчитането й.
Пътят се вля в магистрала от твърд материал и се появиха и други коли — но не много, нямаше задръстване или нещо подобно. В далечината се издигаха група високи здания, точно и ясно очертани, без намесата на никаква фантазия.
— Там ли отиваме?
Хюго кимна.
— На вашия език го наричате административен център. Това е мястото, където се върши по-голямата част от работата, макар че мнозина от нас работят по домовете си или в разположените между хълмовете общежития. Но тук всичко се обединява. Има лаборатории, обсерватории, библиотеки, магазини за уреди и машини и зали за конференции. И някои други удобства, за които не мога да намеря думи във вашия език.