Навлязоха в центъра и вече се движеха по широки булеварди. На места по улиците се виждаха паркирани коли. Мяркаха се обширни градини, които разделяха сградите.
Известен брой уродливи създания се движеха по тротоарите. Едни бяха облечени в ярки, крещящи дрехи, други бяха съвсем голи. Имаше скачащи, пълзящи, летящи и ходещи същества. Някои носеха чанти или куфари, а едно от подскачащите влачеше една количка, претрупана с предмети.
— Това място — каза Тимъти — изглежда почти като Земята. Колите, градините, зданията…
— Проблемът със създаването на работни зони е твърде прост. Вземат се определен брой кубични метри и се ограждат. Тук постройките са издигани само с едно условие: да бъдат максимално прости и рационални. Всяка по-сложна конструкция би обидила някоя от културите, представени тук, и понеже е невъзможно да се достави удоволствие на всички, ние се постарахме да не удовлетворяваме никого, като използвахме еднообразна архитектура с обикновени прави линии.
Той дръпна един лост и спря пред входа на едно здание.
— Пристигнахме. Аз ще те придружа до мястото на срещата, но не мога да дойда с теб по-нататък. Ще влезеш сам. Ще се озовеш в малка стая с един стол. Седни и чакай. Не се притеснявай. След няколко минути всичко ще е наред.
Стаята се намираше близо до изхода. Цялата сграда изглеждаше съвсем пуста. Те спряха пред една врата и Хюго тръгна обратно към изхода. Тимъти леко побутна вратата и тя плавно се отвори.
Малка стая, беше казал Хюго. И това наистина беше малка, но много интересна стая. Подът беше покрит с килими, а по стените имаше декорации. Столът гледаше към стена, покрита изцяло с такава украса. Беше смесица от меки цветове. Имаше много нюанси, но десените се преплитаха един с друг. Той не можеше да определи къде свършва един и започва друг.
Изведнъж някакъв глас заговори:
— Добре дошли в Центъра. Името ви е Тимъти. Имате ли още имена?
— Имам фамилно име, но семейството ми не го използваше в последните години. Малките имена бяха достатъчни. Фамилията ми е Еванс.
— Много добре, мистър Еванс — каза гласът. — Този разпит ще изясни отношението ви към ситуация, за която разполагате с известни познания. Изслушахме много свидетели, но нито едно от показанията им не би могло да има по-голяма тежест от вашето. Моля, отговаряйте искрено и прямо.
— Съгласен съм, доколкото ми позволяват моите знания и способности.
— Прекрасно, тогава да продължаваме. За протокола, вие сте Тимъти Еванс, човек от планета, която наричате Земя. Досега сте прекарали целия си живот там.
— Точно така. Защо не се покажете? Не ми е приятно да разговарям със стена.
— Не ви се показвам от учтивост, мистър Еванс. Вие сте тук от кратко време и сте се срещали само с Хюго. След още няколко дни може би ще разберете. Макар, както мога да ви уверя, аз да съм приятелски настроено създание, за вас ще съм истинско чудовище. Тук има и други. Слуша ви група заседатели, въпреки че само аз разговарям с вас. Повечето от нас ще изглеждат като чудовища в очите ви. Една редица чудовища, втренчени във вас. Сега оценявате ли нашето отношение?
— Да. Много учтиво от ваша страна.
— Нека започнем с въпросите. Вие сте запознат с мисионери, които вашата раса нарича Неограничените. За какво проповядваха или призоваваха тези мисионери?
— Те се опитваха да убедят хората в преимуществата на смяната на телесния им живот с нематериален.
— В случаите, когато успяваха, разполагаха ли с възможности да осъществят тази трансформация?
— Да.
— Казвате го, като че ли сте убеден в това.
— Така е. Неотдавна попаднах на място, където множество дематериализирани същества бяха прикрепени — или изглеждаха прикрепени — към нещо като кристални решетки в небето. Освен това един от братята ми започна процеса на трансформация, но в крайна сметка не се получи…
— Искате да кажете, че Неограничените са се провалили в случая с брат ви?
— Или е така, или той сам се е измъкнал. Никога не разбрах точно. Веднъж казваше едно, друг път друго.
— А какъв ефект имаше процесът върху брат ви?
— Той се превърна в ореол, съставен от много блестящи светлинки. Доколкото разбирам, ако беше продължил трансформацията, той щеше да бъде концентриран в единична светлинка.