— Дематериализираните същества, които сте видели по решетката, бяха ли такива единични светлинки?
— Да. Имаше много единични светлинки. Бяха поставени над място, обитавано преди от Неограничените. Наричахме го манастир.
— Моля, обяснете ми по-подробно това понятие.
— Манастирите са къщи, обитавани от духовни лица, които ние наричаме монаси. Монасите имат определен начин на живот, а Неограничените наподобяваха малки монаси, така че ние наричахме обиталищата им манастири.
— По-нататък може да се върнем към някои подробности отново. Но сега искам да се насочим към същността на проблема. От това, което знаем, излиза, че по-голямата част от човешкото население на Земята наистина се е дематериализирало. Но вашето семейство не е. Как стана така?
— Ние избягахме от Неограничените. Избягахме в миналото. Семейството ми и аз не бяхме единствените бегълци. Имаше и много други. Не знам колко точно.
— Избягали сте във времето. Означава ли това, че разполагате с машини на времето?
— Откраднахме процеса за създаване на Машините от Неограничените. Нямаме участие в развитието на идеята. Просто сляпо следвахме указанията. Не знаем почти нищо за технологията.
— Защо трябваше да бягате? Мнозинството от земното население не е побягнало.
— Ние бяхме по-различни от останалите, различни в нашите схващания. Бяхме изгнаници — хилбилити, ако ви е познат този термин.
— Мисля, че да. Това са хора, които са лишени от дадени преимущества и поради фактори на околната среда и културните разбирания, са изостанали в развитието си. Но вие може би сте постъпили така с умисъл?
— Напълно умишлено — каза Тимъти. — Ние поддържахме старите ценности, които останалото население бе изоставило.
— И поради тази ли причина не сте могли да приемете философията на Неограничените?
— Тяхната философия е измамна. Тя ни тласкаше срещу нашия произход.
— И все пак повечето от земните хора са я възприели?
— Те бяха изоставили напълно старите ценности. Отхвърлиха технологията, която в много отношения им бе служила чудесно и можеше да им служи още по-добре, ако се бяха постарали да си изградят здрав морал. Отдръпнаха се от прогреса. За да бъда съвсем искрен, трябва да призная, че в някои случаи прогресът се оказва вреден. Но все пак именно той ни бе издигнал от зверове в мислещо и нормално общество. Бяхме отстранили национализма, бяхме победили почти всяка болест и постигнахме еднакъв икономически статус за всеки.
— Въпреки това другите хора са се отдръпнали от нещата, които нарекохте стари ценности, и то в момент, в който са можели да достигнат едно почти съвършено общество. Какво се е случило? Дали расата е остаряла и се е изморила?
— Дълго време мислих за това. Подозирам, че няма достатъчно информация, върху която да се базира едно заключение. Най-странното е, че нямаше никой, който да го проповядва; нямаше призиви за промяна на отношенията, никой не ни тласкаше към нов начин на живот. Това схващане просто се носеше през годините и след време почти всеки започна само да се мотае и разговаря. Те вярваха, че се занимават с философски дискусии, но всъщност просто разговаряха. В историята на човечеството винаги е имало култове. Те са се появявали тук и там, процъфтявали са за кратко, но в края на краищата са отмирали. Ала изоставянето на прогреса не беше култ. Всеки изведнъж реши за себе си, че развитието е безсмислено и технологията не струва нищо. Почти приличаше на избухването на масова епидемия.
— А възможно ли е да е било заболяване?
— Никой никога не го е допускал. Всъщност това почти не е било обсъждано. Схващането бе прието и с това всичко свърши.
— Значи обществото е било узряло да посрещне Неограничените?
— Очевидно. В началото те не бяха възприемани много сериозно. После философията им започна бързо да се разпространява. Въобще нямаше голям шум около нея. Тя напредваше бавно, но трупаше сили с течение на годините. Беше нещо като мирна катастрофа, бих казал. Човешката история помни катастрофи. По едно време почти сме били отровили околната среда с употребата на химикали, но сме спрели навреме и сме избегнали подобна участ. Могли сме да бъдем заличени от война, но сме открили начин за помирение в последния възможен момент. А при катастрофата с Неограничените ние сами сме се присъединили към тях и с желание сме поели към гибелта си.