Катрин Кер
Магия за кинжал
През последните години жанрът „фентъзи“ все по-често се появява на нашия книжен пазар. Навярно би могло да се каже, че той вече е утвърден у нас — със своя читателска публика, свои издатели и преводачи. Но както често се случва, заедно с редица чудесни книги, под етикета на жанра започнаха да се промъкват и редица посредствени произведения. Без съмнение причината се крие в това, че от няколко десетилетия насам световната литература е буквално задръстена с имитации на фентъзи. На пръв поглед в този жанр всичко изглежда лесно — малко фантазия, малко литературно лустро… и готово!
Уви, за жалост нещата не стоят точно така. Доказва го несравнимото — и само по себе си, и по начина на своето създаване — творчество на Дж. Р. Р. Толкин. Не е достатъчно (както мислят мнозина автори) само да си измисляш. Сътворяването на един вълшебен свят има свои неумолими закони. Дори един гигант на мисълта като Толкин не е успял да създаде през целия си живот нещо повече от едно-единствено прекрасно произведение като „Властелинът на пръстените“… и огромно наследство от работни записки, от които читателят може да се запознае с неговия упорит труд.
Тъкмо тук е проблемът — в труда и ерудицията. Добавям ерудицията не само като спътник на творческата фантазия, но и заради още нещо — защото тя може да спести една част от мъките на автора. Истинското фентъзи стъпва върху здравата основа на народната митология, която за векове и хилядолетия е сътворила своя вълшебен свят и от този свят могат да черпят вдъхновение истинските писатели. Така е постъпвал Толкин. Така постъпва и Катрин Кер.
Още при първата си среща с нейна книга бях поразен от близостта й с творчеството на Толкин. Не в лошия смисъл — в днешно време половината приказна фантастика е имитация на мъдреца от Оксфорд. Но Катрин Кер не имитира. Напротив, в много отношения нейното опростено, „битовизирано“ творчество силно се различава от романтичните истории на Толкин. И все пак сродството между двамата автори е очевидно. Колкото до причината, тя е пределно ясна — и двамата са намерили своето вдъхновение в древната английска (а за Кер по-специално древната уелска) митология. Казано с други думи, Катрин Кер черпи вода от същия извор, където е минал и Толкин… ала остава по-близо до извора.
Романът „Магия за кинжал“ е първата книга от нейния „Деверийски“ цикъл. Вълнуващата съдба на Джил, Кълин и Невин грабва сърцата на читателите, тъй че се налага Кер да напише следващата книга — „Магия за мрак“. После идват и нови продължения — „Настръхналата гора“, „Призракът на дракона“, „Време за изгнание“, „Време за поличби“, „Дни на кръв и огън“…
След световния успех на тази поредица от романи, мнозина читатели си задават въпроса къде все пак се намира Деверийското кралство — в паралелен свят, в миналото или в някаква алтернативна история. Катрин Кер отговаря: деверийците идват от древна Галия, където са живели под властта на Римската империя, но са избягали още преди християнството да се разпространи из Европа. Самото название на техния нов свят — Анун — в превод от уелски означава „никъде“.
Какво пък, нека да е „никъде“ — едно вълшебно и романтично „никъде“, което страница подир страница се превръща в познат и обичан свят за милиони читатели. Нека си пожелаем в най-близко време да прочетем на български следващите книги на Кер. Повярвайте ми, скъпи читатели — заслужават си!
Любомир Николов
1060 643 698
Джил Брангуен Лийса
Кълин Герейнт Таник
Родри Блейн Гуеран
Невин Галрион Невин
Сериан Исола Када
Ловиан Рода Кабрила
ПРОЛОГ
ГОДИНА 1045
Хората виждат как животът отива от здрач към мрак. Боговете виждат живота като смърт…
В лъчезарната зала й напомниха за нейната участ. Там всичко бе светлина, изпълваща вечността — пулсиращо златисто сияние като сред пламъка на свещ. Говорителите бяха огнени колони сред лумналата светлина, а словата им бяха искри. Те, великите Властелини на Уирда, нямаха нито лица, нито гласове, защото животът в лъчезарната зала отдавна бе изпепелил всички техни човешки черти. Тя също нямаше глас и лице, понеже бе слаба — едва потръпващо бледо пламъче. Ала ги чуваше как говорят за съдбата й, за предстоящата тежка задача, за дългия път, за товара, който трябваше да поеме и то по собствено желание.