— Разбрах. — Оуейн едва можеше да шепти; без съмнение устата му беше изтръпнала от шамарите. — Но защо ме е помилвал?
— Защото те искам в моя отряд. И без това няма дълго да живееш като сребърен кинжал.
Оуейн кимна разтреперан и впери поглед в двора, сякаш беше най-красивата гледка на света. Той стигна много близо до портите на Отвъдните земи, помисли си Мадин, а и начинът, по който щеше да умре, нямаше да е от най-приятните.
— А сега слушай! — продължи Карадок. — Заради тебе загубих възможността да получа един бардекски меч, така че дяволите ще те вземат, ако не се биеш като кучи син и не си отработиш заплатата. Тръгвай с мен! Ще изпратя някой друг да ти прибере нещата от казармата на гвардейците. Не те ща наблизо до когото и да е от предишните ти другари.
Оуейн кимна отново, но продължаваше да трепери; очевидно не беше в състояние да каже каквото и да е. Мадин сложи ръка на рамото му.
— В отряда няма човек, който да не се е опозорил така лошо като теб — рече му той. — А мнозина от нас и дяволски по-лошо. Хайде, тръгвай, момчето ми. Ще се почувстваш по-добре сред себеподобни.
Оуейн започна да се смее, смехът беше нисък, истеричен и той не спря през целия път през двора до казармата.
Небето беше надвиснало и с цвета на цепен камък, а студеният вятър шумеше в клоните на голите дървета, застанали като часови на брега на широкото изкуствено езеро. Дълъг около половин миля, каменният път се издигаше над сивата, набраздена вода и водеше до мястото, където се издигаше дънът — дворец на Касил, крал на Пирдон. Невин се изправи на стремената и едва зърна високия брох, скрит зад каменните стени. Спря коня си и товарното муле до него, за да разгледа мястото, което щеше да бъде негов дом през следващите няколко години, ако всичко минеше добре. Друлок наистина отговаряше на описанието на оракула на Ум. Навсякъде около острова се виждаха струпани папури, а заради задаващата се буря на пясъчния пристан бяха изтеглени малки кожени лодки.
Продължи до края на пътя, където двама гвардейци се бяха подпрели на портите. Щом го видяха, изправиха се и застанаха мирно. Колкото и да не му се харесваше, Невин беше облечен съответно на ролята си на важна личност в чисто нови дрехи: чифт хубави сиви бриги, риза от най-белия ленен плат, тъмно синьо наметало с великолепна, украсена с камъни закопчалка във формата на пръстен. Вече не беше знахар, а скитащ учен мъж, с препоръчителни писма от неколцина много важни жреци на няколко от най-важните богове.
— Добро утро, сър — каза единият от гвардейците и се поклони. — Мога ли да ви попитам по каква работа идвате в двореца?
— Казвам се Невин и ме изпраща Ретик, върховният жрец на Бел в Лугкарн, да попитам дали мога да стана наставник на младия принц.
Като чуха това, двамата гвардейци се поклониха.
— Разбира се, сър. Казаха ни, че кралят ви очаква. Продължете навътре, но, моля ви, внимавайте къде минавате. На места е много плъзгаво — има мъх и прочее.
За по-сигурно Невин слезе от коня и поведе животните си по пътя. Той беше широк колкото по него да минат четири коня в редица и представляваше великолепно защитно съоръжение; стига да се наложеше, десет добри бойци можеха да го удържат от сутрин до вечер срещу цяла армия, но пък от друга страна Пирдон беше извоювал и опазваше своята свобода благодарение на военния си гений и на почти нищо друго. Пътят свършваше на мъничко пространство гола земя пред обкованите в желязо двойни порти на самия дън. Други гвардейци посрещнаха Невин и го въведоха в покрития с калдъръм двор, който беше претъпкан със складови бараки, конюшни и казарми. Очевидно дънът беше организиран така, че да издържи на продължителна обсада. Дойдоха пажове да вземат коня и мулето му, а друго момче го придружи до високия брох.
Кралският герб — вдигнал се на задните си крака жребец — беше отпечатан или изсечен навсякъде: на столовете, на огнището, на червено-сребристите знамена по стените. Обзавеждането беше оскъдно и направено от грубо изсечено тъмно дърво. Самият крал седеше на почетната маса на нисък, полукръгъл стол и пиеше пиво от обикновена половиница от пютер1. Касил беше трийсет и една годишен — висок, строен мъж с оредяваща светлоруса коса и дълбоко поставени сини очи. Тежките му длани бяха обсипани с дребни белези от сражения. Когато Невин понечи да коленичи пред него, кралят го спря, като махна с ръка и добродушно се усмихна.
— На вашата възраст, добри човече, можете да не проявявате обикновеното раболепие. Седнете. Паж, донеси на учения мъж пиво.