Мариане Уилман
Магията на дракона
ГЛАВА ПЪРВА
„Някога, много отдавна, във времената на магиите и чудесата, имало една принцеса — красива като зората, с коса като огън и кожа, нежна като листенцата на роза. Тя не приличала на никоя друга принцеса. А такава необикновена девойка безспорно заслужавала любовта на един също толкова необикновен мъж…“
През един топъл летен ден няколко благородни дами седяха в дневната на замъка, свели глави над гергефите. На двора бе оживено, носеше се весела глъчка, смях и приканващите подвиквания на търговците. Шумът нахлуваше през отворените прозорци на просторната стая.
Вътре цареше тишина. Единственият звук, освен щракането на златните ножици, бяха честите въздишки на най-младата дама, върху чиито златистокестеняви коси блестеше малко накриво поставена коронка, обсипана със скъпоценни камъни. Големият аметистов камък в средата бе с цвета на очите й, обрамчени с тъмни гъсти мигли.
Колко е досадно да стои затворена в тази стая в такъв прекрасен слънчев ден! Наистина непоносимо, тръсна глава принцеса Тресалара. Ако зависеше от нея, сега щеше да препуска из зелените поляни с развети коси, вместо да си губи времето с тази скучнотия.
Тя заби ядно златната игла в опънатия плат… и в пръста си.
— По дяволите! — Малка капка кръв падна върху бялата й копринена рокля.
Придворните дами смаяно ахнаха, възмутени от езика на тяхната принцеса. Лейди Грета, главната придворна дама, се изправи. Когато господарката бе раздразнена, най-благоразумно беше да се стои по-далеч от нея, а пък ако и розовите й устни се свиваха в твърда линия, предстоящата буря бе неизбежна.
— Хайде, хайде! Шиенето изисква търпение. Знам, че ви е трудно, принцесо Тресалара, да стоите затворена в замъка в такъв чудесен летен ден. Но трябва да свършите работата си, преди да излезете на езда. Вие сте дъщеря на крал Варо и е крайно време да изучите всички умения, необходими за една кралска особа. — Как иначе нейната вироглава господарка щеше да си намери подходящ съпруг?
Очите на Тресалара потъмняха и придобиха виолетов оттенък. Тъжно се взираше в ръкоделието си.
— Каква полза от това, че съм кралска дъщеря, когато съм затворена тук? Та най-последният от поданиците на баща ми има повече свобода от мен! Кажете ми поне една разумна причина, заради която трябва да върша тази безнадеждна работа?
Главната придворна дама изигра най-силната си карта:
— Това е волята на краля!
Тресалара притихна. Лейди Грета много добре знаеше слабото й място. Младата принцеса би направила всичко, за да накара баща си да се гордее с нея. Всичко, за да го накара да признае, че тя е способна да управлява след него. Толкова способна и подходяща, колкото биха били и синове, за които толкова много бе копнял и никога не бе имал.
Нима не умееше да язди и да се бие със сабя по-добре и от най-способния му воин? Нима не стреляше безпогрешно с лъка? Нима не бе показала ум, когато обсъждаха военните стратегии? Нима не бе правила разумни изказвания и предложения пред кралския съвет? А той я караше да се занимава с някакво глупаво шиене, вместо да се учи как да управлява кралството!
Но тя щеше да се подчини. Защото го обичаше. И защото искаше и той да я обича.
— О, много добре.
Лейди Грета се надвеси над гергефа й и недоволно поклати глава. Очакваше много повече от една принцеса, навършила вече осемнадесет. Та всяка една млада придворна дама щеше да се справи по-добре от нея. Бодовете криволичеха като пиян моряк.
Истинска беда беше, че кралят не се ожени повторно за някоя нежна дама, която да се заеме с възпитанието на дъщеря му. Вместо това през последните десет години се бе изолирал от света и прекарваше дните си в молитви и спомени. Истинско чудо бе, че принцесата, израснала без майчински грижи и възпитавана повече като момче, не се бе измъкнала през прозореца и не бе побягнала към конюшните, както често правеше, когато бе малко немирно момиченце.
Лейди Грета потисна съчувствието си. Бе длъжна да прояви строгост — за доброто на младата принцеса. Та тя вече бе станала жена, узряла за женитба. Баща й се надяваше да й уреди изгоден брак с някой чуждоземен принц, преди да е настъпило времето за събиране на реколтата. Секретарят бе обявил, че крал Варо е изпратил пратеници в различни посоки, при херцози и принцове, за да търсят подходящия съпруг за принцеса Тресалара. Те още не се бяха завърнали, но лейди Грета не се съмняваше, че ще има много предложения за ръката на младата й господарка.
Главната придворна дама никак не харесваше лорд Лектор — съветника на краля. Тя се страхуваше, че господарят й дори обмисля идеята да го направи свой зет. Бе му позволил да поеме управлението на съвета и да упражнява голяма власт.