— Втора отрова — промърмори Айона, — нещо като двоен удар в бокса. И заклинание, което да затвори портала. Как да затворим портал, който е отворен чрез човешко жертвоприношение? Това ще е сложно. А и... Да призовем демона по име. — Тя вдигна очи и ги впери в Брана. — Знаеш ли името му?
— Не, още не. Но така ме посъветва Брана от първите трима. Днес дойде при мен. Описала съм подробно и срещата ни, но според мен най-важната част е, че в нейното време бе същият ден, който е и за нас. За нея днес е първият ден от новата година. Мисля, че ако по някакъв начин успеем да запазим този баланс, ще успеем да извлечем повече сила един от друг.
— Познаваме ли специалист по демони?
— Не се сещам веднага, но... подозирам, че можем да открием, ако се наложи. Вярвам, че може да се окаже много просто и основно нещо.
— Какво просто има в откриването на името на един демон?
— Просто трябва да попиташ за него.
Айона се отпусна назад в стола си, изсмя се задавено.
— Това е просто, да. Можем да се съберем тук или да идем всички в бара, ако искаш да го обсъдим тази нощ.
— Мисля, че ти можеш да го разгласиш на останалите.
— Така да бъде. Кога ще дойде Фин? Не искам да ви преча.
— О... — Брана се върна към супата. — Не сме определили точен час. Най-добре е да сме непринудени.
— Ясно. Ще се кача да взема душ и да се преоблека. Ще помоля Бойл да мине да ме вземе. Четиримата ще обсъдим всичко подробно тази вечер, а после ще обсъдим нещата с теб и Фин.
— Това ме устройва чудесно.
Уклончив отговор, помисли си Брана, когато отново остана сама. Предпочиташе да го определя като уклончив, вместо заблуждаващ. Не беше казала категорично, че очаква Фин. А и така мозъкът й щеше да си почине от приказки и щеше да има възможност идеите да се уталожат малко в главата й.
Би могла да си почине малко пред телевизора, вместо с книга в ръка. Да погледа нещо забавно и отпускащо. Не можеше да се сети кога за последен път го бе правила.
— Излизам! — викна Айона от коридора. — Прати ми съобщение, ако имаш нужда от мен.
— Приятно прекарване!
Брана изчака, докато вратата се затвори, после с лека усмивка извади кутия, в която да замрази цялата супа, освен една купичка.
Малко супа, чаша вино, за десерт парче от ябълковата пита, която бе опекла по-рано. Тишина вкъщи, стара пижама и нещо смешно по телевизията.
Докато си представяше привлекателната картинка, вратата се отвори.
Фин, с Бъгс по петите му, влезе с безумно грамаден букет люлякови клонки. Уханието им изпълни въздуха с аромат на пролет и обещания. Зачуди се къде ли е пътувал, за да ги набере, и вдигна въпросително вежди.
— Предполагам, си мислиш, че малка цветна градинка ще ти отвори вратата към вечеря и секс, нали?
— Винаги си обичала люляк. И Конър и Бойл подхвърлиха, че излизат тази вечер, за да ни оставят насаме в къщата ти. Кой съм аз, че да разочаровам приятелите си?
Тя извади най-голямата си ваза и отиде да я напълни с вода, докато Бъгс и Кател весело се боричкаха на пода.
— Канех се да хапна малко супа пред телевизора.
— С удоволствие ще се присъединя.
Тя взе цъфналите клонки, вдъхна уханието им — и си спомни как бе направила същото в една далечна пролет, когато той й бе донесъл също толкова огромен букет.
— Изпекла съм и ябълков сладкиш за десерт.
— Много обичам ябълков сладкиш.
— Спомням си. — И сега си обясни защо изведнъж й бе дошло желание да изпече точно такъв. — Имах толкова хубав план за вечерта. Почти идеален за мен. — Остави за миг цветята настрани и се обърна към него. — Беше почти идеален, а сега вече е точно такъв. Идеален е, след като и ти си тук.
Брана се хвърли в прегръдките му и притисна лице към рамото му.
— Ти си тук — прошепна тя.
Брана си каза, че това е начин да намери нова перспектива. Седмици наред проучвания, съставяне на карти и схеми, на изчисления не я бяха довели и на сантиметър по-близо до определянето на дата и час за третата и ако Бог беше отредил, последна битка с Кеван. Рядко спеше спокойно или дълго и ясно си даваше сметка, че липсата на сън е започнала да й личи.
Дори и само от суета би трябвало да смени посоката.
Сега, когато спеше с Фин и той с нея и беше напълно задоволена, заслужаваше да се отбележи. Не можеше да се каже, че спи повече часове, но се чувстваше забележително отпочинала след краткия сън.
И все пак още нямаше никаква яснота относно кога или как ще се случи всичко, затова й трябваше нова перспектива.
Рутината винаги я успокояваше. Работата й, домът й, семейството и всичко, което ги свързваше. Новата година означаваше нови стоки за магазина, семена за засаждане в лехите на малката й оранжерия. Отрицателната енергия трябваше да бъде очистена, защитните заклинания — да се подновят.