И тогава я видя да прекосява широкия, покрит с чакъл, двор. Заряза всичко и излезе да я посрещне.
– Какво правиш тук сама? – попита той.
– Мога да те питам същото, но понеже знам какво ще ми отговориш, ще спестя усилията и на двама ни и няма да питам. Айона и Бойл ме оставиха, преди да продължат към Конг за халба бира и нещо за хапване, така че не съм била сама дълго, както и сега не съм.
Тя се огледа наоколо.
– До късно работиш май, Конър? Къде са всички останали?
– Приключихме с последната разходка със соколи за деня и изпратих всички по домовете им. Браян има да учи за дистанционния курс, който е записал, а Кийра има романтична среща. Колкото до останалите, реших, че ще им дойде добре допълнително свободно време.
– А на теб ти е било нужно време насаме с приятелите ти – добави тя и кимна към соколите.
– Това също е вярно. Трябва да довърша тук, след като вече съм започнал.
– Ще вляза с теб, ако нямаш нищо против. После ще ме закараш до къщата.
Двамата тръгнаха заедно към птичарника. Соколите малко настръхнаха при вида на гостенката, изгледаха я внимателно.
– Не съм идвала много през изминалите няколко месеца – отбеляза тя. – Младите не ме познават, във всеки случай не особено добре.
– Ще те опознаят. – Той се върна към чистенето. – Как мина денят ти?
– Като по ноти. Излязох на обиколка с две групи. – Тя наведе глава при резкия му поглед, извади кристалите изпод шала, който носеше на врата си. – И Айона настоя да взема Аластар, след което му заплете нови заклинания в гривата. Не видях нищо, освен дървета и пътеките. Няма да бъда безразсъдна, Конър. Заради собствената си кожа, да, но и защото никога повече не искам да подлагам теб и останалите на подобно изпитание.
Тя замълча за миг.
– Нуждая се от работата си и конете, както ти се нуждаеш от твоята работа и соколите.
– Права си. Надявам се той да те е усетил. Надявам се да е почувствал колко си силна и здрава въпреки усилията му.
Започна да пълни поилката и се заслуша в ромоленето на водата.
– Мислиш си, че не знам колко си гневен – тихо каза тя. – Но аз знам. И аз съм ядосана. Винаги съм искала да го унищожа, защото така е редно, заради теб и Брана, и Фин. Но сега не искам просто да го няма, искам да му причиня болка и страдание, да знам, че се измъчва. Ням да го споделя с Брана, тъй като тя никога не би одобрила. За нея всичко е правилно и грешно, светлина и мрак – рождено право и кръвен дълг. И знам, че така трябва да бъде, но въпреки това искам да изпита болка.
Той приклекна ниско и вдигна очи към нея.
– Бих ти дал това и много повече. Бих искал да го видиш в агония.
– Но не можем да го направим. – Тя клекна до него, докосна леко рамото му. – Защото Брана е права и защото това ще те промени. Да търсиш само мъст? Да искаш да му причиниш болка и страдание в отплата за онова, което ми стори? Това би те променило, Конър. Не мисля, че би променило мен, но това е мой недостатък.
– Изобщо не е недостатък.
– Така съм създадена, затова ще се научим да го приемаме. Но ти си светлината и за това си има причина. Унищожи го. Но така, както е редно. И ако има болка, тя ще бъде част от естествения ред на нещата, а не защото ти си я пожелал.
– Доста си мислила по въпроса.
Отмери от специалните добавки към водата, после, както му беше обичай, разбърка всичко с разперени над повърхността длани, добавяйки от светлината, за която тя говореше, за здравето и благоденствието на птиците.
– Господи, да, дори прекалено. И докато си мислех толкова усилено, осъзнах, че ти трябва да знаеш, че и аз изпитвам същото, каквото и ти, но не искам това от теб, не го искам и за себе си. Искам онова, което сме ние шестимата. Искам да бъдем справедливи. И когато го унищожим, когато всички свърши, искам да знаем, че сме били прави. Никакви сенки не бива да тегнат над нас, над теб. Това отмъщение ми стига.
– Обичам те, Мийра. Задето разбираш всичко това, признаваш го и го споделяш с мен. Чувствам се разкъсван вътрешно, както никога досега.
– Недей. Знаеш, че говоря от сърце. Искам ди бъдем ми страната на правдата.
– Така ще бъде.
Доволна, облекчена, тя кимна.
– Вече е време отново да поговорим всички заедно. Знам, че ти и другите сте оставили това на заден план през последните няколко дни.
– Ти не беше готова.
– Вече съм. – Изправи се и решително сви и разпусна бицепси, за да го разсмее. – Значи, ще поговорим отново шестимата.
– Довечера?
– Довечера, утре, ако се наложи. Да видим какво имат да споделят останалите.
– Тогава да приключвам тук. – Той я погледна с усмивка.
Някои жени се впечатляваха от цветя, помисли си той, от бонбони.