А Мийра?
– Протегни ръце встрани.
– Какво? Защо?
– Защото аз те моля. Изпъни ръце.
Тя вдигна очи към тавана, но направи каквото я помоли. Той протегна ръце към птиците, към младите соколи и им изпрати мислите си.
Щом раздвижи леко ръце, те излетяха с тихо свистене на криле – неговите млади соколи – и закръжаха над главата ѝ, накараха я да се засмее.
– Стой мирно и не се тревожи за якето или за кожата си. Погрижил съм се.
– Какво… О!
Всички кацнаха леко и грациозно върху изпънатите ѝ ръце.
– Тренирали сме ги добре, макар това да не е част от уроците им. Но явно нямат нищо против. Вече те познават, Мийра, сега те познават.
– Красиви са. Толкова са хубави. Когато ги погледнеш в очите, си казваш, че знаят повече от нас. Много повече.
Тя се засмя и този звук запълни ужасяващата празнина, която го бе измъчвала дни наред.
Всички пиеха чай с добавка от уиски за онези, които го предпочитаха, във всекидневната. Брана сервира голяма чиния джинджифилови курабийки и с това приключи задълженията си на домакиня.
– Откъде да започнем? – запита се тя. – Още ли сме съгласни да го направим на Самхейн?
– Така имаме две седмици – изтъкна Бойл. – А ми се струва, че времето никак няма да ни е излишно. Но…
– Но. – Фин предпочете уиски и си сипа два пръста в чашата, чисто. – Напада ни яростно. Не бяхме готови за него, това е ясно.
– Аз съм виновна.
– Не е важно чия е вината, Мийра – прекъсна я Фин. – Той дебне и се промъква наоколо, когато и където си поиска, и може да нападне всекиго от нас, когато е най-уязвим. Преди целта му беше Айона, сега си ти. Ако продължава така, ако не го спрем, следващия път може да атакува Брана.
– Нека посмее. – Брана спокойно отпи глътка чай.
– Прекалено си самоуверена – сопна ѝ се Фин. – Арогантността не е сила, нито оръжие.
– За теб никога не е било проблем да я използваш.
– Престанете. – Конър протегна крака, поклати глава. – И двамата. Запазете нападките и хапливите реплики за друго време. Може отново да нападне Мийра, но тя няма да повтори грешката си.
– Заклевам се.
– Също толкова вероятно е да се нахвърли върху Бойл или Фин, или върху мен, ако му се удаде възможност.
Рискувайки да бъде обвинен в арогантност, Конър сви рамене.
– И макар да мисля, че Фин е прав в предположението си, че ако се умори да преследва Мийра, ще насочи цялото си внимание към Брана, това съвсем не допринася за плана ни какво ще правим, кога и как да го изпратим в ада веднъж завинаги.
– Прав е. Заклинанията за предпазване – това е защита, която е много важна – добави Айона. – Но именно атаката ни има нужда от уточняване.
– Гледа боксови мачове с мен. – Бойл ѝ се ухили. – Предния път, когато се изправихме срещу него, бяхме много близо до целта и той се измъкна окървавен и виещ от болка. Но не беше достатъчно. Какво ще ни свърши работа?
– Отварата е по-силна отпреди, а това е риск. Който трябва да поемем. – Фин хвърли един поглед към Брана, която му кимна в знак на съгласие.
– В нощта на слънцестоенето планирахме да го изненадаме – изтъкна Конър, – а вместо това той ни изненада. И въпреки това, както изтъкна Бойл, бяхме близо до целта си. Ако го срещнем до колибата на Сърха, той ще има предимството, че може да преминава в различно време и няма да знаем къде може да ни отведе и дали няма да успее, както го направи преди, да ни раздели и разпилее на различни страни, което ще наложи да използваме допълнителни сили, за да се съберем отново.
– Ако не там – попита Мийра, – то къде?
– За нас това място също е източник на сила, както и за него. Мисля, че трябва да бъдем там. Но имаш право, Конър – добави Брана. – Не бива да се разделяме. Мисля, че трябва да действаме тримата като един кръг, а Фин, Бойл и Мийра като втори, при което двата трябва да са неразривно свързани. Това можем да направим и така и ще бъде този път.
– Можем ли да блокираме преминаването му в различно време? – зачуди се Айона.
– Бихме могли, мисля, ако знаехме как го прави. Но за да спрем такова заклинание, трябва да знаем съставните му елементи. Иначе работим на сляпо – раздразнено отвърна Брана.
– Ние ще сменим времето първи. – Конър се наведе напред, взе си курабийка. – Не само ти проучваш, обмисляш и кроиш планове. – Махна с курабийката към Брана, после я захапа. – Но само ти можеш да правиш такива превъзходни джинджифилови курабийки. Ще атакуваме първи и от самото начало ще сменим времето.
– И как, мъдрецо, ще намерим начин да го сторим – което ще изисква значителни усилия – как ще го подмамим към времето, в което сме?
– Вече знаем какъв е начинът – напомни той на сестра си. – Айона го измисли още когато тепърва прохождаше в магията.