– Сила. – Изрече думата с алчно благоговение. – Сила отвъд представите ти.
– И дупка отвъд реката, в която се свираш сам в мрака. Предпочитам топлината на огъня, светлината и халба бира с приятелите и роднините си.
– Ти си най-маловажният от тях. – Съжалението се процеждаше в думите му като мръсен дъжд. – И ти го знаеш, както и те. Ставаш за забавления и за тежка работа. Но си най-слабият от тримата. Баща ти Отлично те е преценил и затова даде амулета си на сестра ти – предпочете едно момиче пред единствения си син.
– Мислиш ли, че това ме прави по-слаб?
– Знам го. Ти какво носиш? Амулетът ти е даден от леля ти като утешение. Дори и братовчедка ти от земите отвъд океана има повече от теб. Ти имаш по-малко сила, по-слаб си, нещо като шут, дори слуга на другите, които наричаш роднини и приятели. Големият ти приятел Финбар предпочита човек без никаква магия за свой партньор в бизнеса, докато ти работиш на заплата при него. Ти си едно нищо и нямаш нищо.
Докато говореше, той се приближи още, а червеният камък на шията му туптеше като пулс.
– По-силен съм, отколкото предполагаш – отвърна Конър.
– Кой си ти, момче?
– Аз съм Конър от рода О’Дуайър. Един от тримата. Тъмен вещер от Мейо. – Конър се взря дълбоко в черните му очи и разбра намеренията му. – Имам огън. – Протегна рязко дясната си ръка и в нея се появи завихрена огнена топка. – Имам и въздух. – Вирна пръст нагоре, завъртя го и сътвори малък въртящ се циклон. – Земя – изрече той, докато почвата под краката му трепереше. – Вода.
Плисна дъжд, достатъчно горещ, че да пращи при допира със земята.
– И сокол.
Ройбиър се спусна с пронизителен вик и кацна леко като перце на рамото на Конър.
– Циркови номера и домашен любимец. – Кеван вдигна ръце високо, разпери широко пръсти. Червеният скъпоценен камък грейна ярко с цвета на кръв.
Светкавица се заби в земята само на сантиметри от ботушите на Конър и се разнесе острата миризма на сяра.
– Бих могъл да те убия само с мисълта си. – Гласът на Кеван отекна над грохота на последвалия гръм.
“Едва ли”, каза си Конър и само наведе леко глава встрани и се усмихна.
– Циркови номера и домашен любимец, а? Аз имам огън, вода, земя и въздух. Изпитай силите ми, ако се осмеляваш. Соколът е мой водач сега и завинаги. Двамата с него, като част от тримата, ще изпълним своя дълг. Мечът ми е лек, щитът ми е здрав, пътят ми е отдавна начертан. Приемам го с желание.
И тогава нанесе удар с меча, в който се превърна огнената топка, разсичайки въздуха помежду им. Усети изгарянето – светкавичен удар с острие върху левия си бицепс.
Без да му обръща никакво внимание, той пристъпи напред, замахна отново с развяна от вихъра коса, огнен меч разсичащ мрака.
И когато съсече въздуха, Кеван изчезна.
Сенките се вдигнаха, мъглата се отдръпна.
– Както казах – изрече тихо Конър, – тъй да бъде!
Издиша дълбоко, пое си въздух, вкуси нощта – сладка, влажна и зелена. Чу протяжния и търсещ вик на сова, както и прошумоляването на животно, което бързаше да се скрие в храсталака.
– Е, добре. – За един миг Ройбиър се сгуши в него и страните им се докоснаха, останаха допрени. – Това беше интересно. Да се обзаложим ли, че пикапът ми ще запали без всякаква засечка? Отивам при Фин, така че можеш да полетиш натам и да погостуваш на неговия Мерлин или да се върнеш у дома. Изборът е твой, братле.
С теб съм. – Конър чу отговора му със сърцето си, както и в мислите си. – Завинаги с теб.
Ройбиър се вдигна във въздуха и полетя напред.
Все още разтърсен от отекващата в тялото му сила – тъмна и светла – Конър се качи в колата си. Двигателят запали лесно, измърка и остатъкът от пътя до къщата на Фин мина без проблем.
Влезе направо вътре. В камината пращеше огън, което бе хубаво, но никой от приятелите му не беше излегнат на дивана с бира, която да му предложи.
Понеже се чувстваше като у дома си, Конър мина в задната част на къщата, откъдето дочу гласове.
– Ако искаш домашно приготвена храна… – Това беше Бойл. – Ожени се за някоя, която ще ти готви.
– И защо да го правя, като ти си ми подръка?
– Защото си бях напълно доволен в моя собствен апартамент със сандвич и картофки.
– А аз имам Отлично свинско месо в хладилника.
– Защо изобщо си купил свинско месо, като нямаш представа какво да правиш с него?
– Защо да не купя, след като, повтарям, ти си ми подръка?
Макар главата леко да го наболяваше, както когато имаше зъбобол, размяната на реплики между приятелите му накара Конър да се засмее, докато вървеше към тях.
Странно, чувстваше се така, сякаш вече е изпил бирата си. Явно доста бира, след като му се струваше, че се носи над пода, който обаче бе леко килнат встрани.