Пристъпи в кухнята, където светлината му се стори толкова ярка, че се наложи да примигне няколко пъти, а в главата му заблъскаха барабани.
– На мен би ми дошло добре малко свинско.
– Ето, видя ли? – Фин се обърна ухилен, но усмивката му моментално помръкна. – Какво е станало?
– Имахме лек сблъсък. Господи, тук е горещо като в Африка.
Смъкна якето от гърба си, като леко залитна, после се загледа в лявата си ръка.
– Хей, вижте. От ръката ми излиза дим.
Когато политна напред, приятелите му скочиха да го хванат.
– Какво, по дяволите, е това? – попита Бойл. – Той гори.
– Тук е горещо – настоя Конър.
– Не е. Кеван – отсече Фин. – Подушвам го.
– Дай да ти сваля ризата.
– Всички жени ми го казват.
Фин нетърпеливо махна с ръка към Конър и за миг го съблече до кръста.
Конър се вторачи в ръката си, в огромното черно обгорено място, в белещата се и подпухнала кожа. Усещаше се странно дистанциран от всичко, сякаш гледаше към нещо отвъд стъклена преграда.
– Вижте само, какво е това? – каза той и изгуби съзнание.
Фин притисна ръце към изгореното. Въпреки болката, която го прониза, той ги задържа върху мястото. Задържа огъня.
– Кажи ми какво да направя? – попита Бойл.
– Донеси му вода. Мога да задържа да не се разпростре, но… Трябва ни Брана.
– Ще ида да я доведа.
– Ще отнеме много време. Донеси му вода.
Фин затвори очи, разтвори съзнанието си и я потърси.
Конър е ранен. Ела. Бързо.
- Водата няма да помогне. – Въпреки това Бойл коленичи. – Нито на него, нито на теб. Изгаря ръцете ти. Знам какво е.
– И знаеш, че може да бъде поправено. – Пот изби по челото на Фин, потече на тънка вадичка по гърба му. – Не съм сигурен колко далеч ще стигне, ако не го задържам.
– Лед? Той изгаря, Фин. Можем да го сложим във вана с лед.
– Обичайните средства няма да помогнат. В работилницата ми. Донеси… Няма нужда – каза той с облекчение, когато в кухнята се появиха внезапно Брана и Айона заедно със слисаната Мийра помежду им.
Брана коленичи до Конър.
– Какво е станало?
– Не знам. Кеван, това е сигурно, но само толкова ми е известно. Трескав е, не е на себе си. Изгореното място под дланите ми е черно, дълбоко, опитва се да се разпростре. Задържам го.
– Дай да видя. Остави на мен.
– Удържам го, Брана. Бих могъл да направя и повече, но не мисля, че мога да го излекувам напълно. Ти можеш. – Стисна зъби, за да блокира болката. – Няма да го оставя дори и заради теб.
– Добре. Добре. Но трябва да го видя, да го усетя и разбера.
Тя затвори очи, събра всичките си сили, сложи ръцете си върху тези на Фин.
Очите ѝ отново се отвориха, изпълнени със сълзи, защото болката под дланите ѝ бе непоносима.
– Погледни ме – прошепна тя на Фин. – Той не може, затова ти ме погледни вместо него. Чувствай заради него. Излекувай се заради него. Погледни ме. – Очите ѝ станаха сиви като езерна вода, тихи, спокойни.
– Айона, сложи ръцете си върху моите, дай ми силата си.
– Всичко, което имам.
– Хладно е, усещаш ли хладния ми допир? – заговори Брана на Фин.
– Да.
– Хладен и чист, изцелителен. Гаси огъня, измива чернилката.
Конър започна да трепери и да стене, а Мийра седна и сгуши главата му в скута си.
– Шшш, няма нищо. – Нежно, нежно галеше косата му, лицето. – Шшш, всичко е наред. Сега сме с теб.
Пот се стичаше по лицето на Конър – обливаше лицето на Фин.
Дишането на Брана стана накъсано и забързано, докато поемаше част от огъня, част от болката.
– Задържам го – през зъби изрече Фин.
– Вече не си сам. Изцеляването наранява – това е цената му. Погледни ме и го остави да дойде при мен. От този, когото и двамата обичаме, бавно, спокойно, излиза от него, през теб, към мен. От него, през теб, към мен. От него, през теб, към мен.
Тя направо го хипнотизираше. Лицето ѝ, очите, гласът. И постепенното отминаване на болката, охлаждането на огъня.
– От него – продължаваше тя, поклащайки се напред-назад. – През теб, към мен. И навън. Навън.
– Погледни ме! – Сега той ѝ нареди, след като усети как ръцете ѝ почват да треперят върху неговите. – Почти сме готови. Бойл, в работилницата ми има едно шишенце със зелена капачка, на най-горния рафт, зад тезгяха.
Много бавно отдръпна ръце, за да могат да видят раната. Изгореното място, разранено и червено, сега бе не по-голямо от женски юмрук.
– Челото му е по-хладно – обади се Мийра, без да спира да го гали. – Лепкаво от пот, но вече по-хладно и диша дълбоко.
– Няма чернилка отдолу, няма отрова вътре. – Айона погледна от Брана към Фин и обратно за потвърждение.