– Не, но изгарянето е сериозно. Аз ще се погрижа. – Брана сложи длани върху раната, въздъхна. – Вече е обикновено изгаряне, което оздравява без проблем.
– Това ли е? – Бойл се втурна с шишенцето в ръка.
– Точно това. – Фин го взе и отвори капачката, преди да го поднесе на Брана да го подуши.
– Да, да, това е чудесно. Идеално е. – Тя обърна длани нагоре, за да излее Фин балсама в тях.
– Хайде, братле. – Тя завъртя дланите си и нежно, нежно втри балсама върху мястото, което вече бе розово и се смаляваше.
Докато поглаждаше нежно кожата му и шепнеше напевно, очите на Конър трепнаха и се отвориха. Осъзна, че е вперил поглед в бледото лице и разплаканите очи на Мийра.
– Какво? Защо съм на пода? Още не бях пил. – Пресегна се и избърса една сълза от бузата на Мийра. – Не плачи, скъпа. – С мъка се надигна да седне и леко залитна. – Виж ти, всички са тук и седим на пода в кухнята на Фин. Ако ще въртим бутилка, то искам първо аз да я изпия.
– Вода. – Бойл я тикна под носа му.
Конър жадно я изгълта, после му върна чашата.
– Трябва ми нещо по-силно. Ръката ми – спомни си той.
Ръката ми беше ранена. Сега изглежда наред.
Забелязал лицето на Брана, той разтвори ръце да я прегърне.
– Ти си се погрижила за мен.
– След като ми скъси живота поне наполовина. – Тя го притискаше здраво до себе си, докато се мъчеше да се овладее. – Какво се случи?
– Ще ти кажа, но… Благодаря. – Пое чашата, която Бойл му подаде, отпи. И присви очи. – Господи, това е бренди. Не може ли човек да получи уиски?
– Брендито е за припадък – настоя Бойл.
– Не съм припаднал. – Дълбоко обиден и възмутен, Конър му върна чашата. – Изгубих съзнание заради раните си, което е напълно различно. Предпочитам уиски.
– Аз ще го донеса. – Мийра побърза да стане, а Айона се наведе и го целуна по бузата.
– Цветът на лицето ти се връща към нормален. Беше толкова блед и изгаряше. Моля те, никога повече не го прави.
– Мога да ти обещая да се постарая да не повтарям случката.
– И каква беше случката? – поиска да чуе Брана.
– Ще ви кажа всичко, но се кълна в душата си, че умирам от глад. Не искам да бъда обвинен, че съм припаднал отново, ако изгубя съзнание от глад. Направо ми се вие свят от глад, заклевам се.
– Имам Отлично свинско месо. Сурово – обади се Фин.
– Не сте се погрижили за вечерята? – Брана скочи на крака.
– Тъкмо убеждавах Бойл да го сготви, когато се появи Конър. И после бяхме малко заети с това-онова.
– Свинското не се готви с щракване на пръсти.
Фин опита с усмивка.
– Ти би могла.
– О, запази си проклетото свинско и ми донеси една табла.
– Такива неща стоят във… – Фин махна с ръка към просторната трапезария до кухнята с огромни бюфети и витрини с порцелан, и масички за сервиране.
Тя отиде с решителна крачка натам, отвори няколко чекмеджета. И намери голяма старинна табла от порцелан. След като премести много красив букет от лилиуми, тя остави таблата в средата на масата.
– Това е неразумно използване на силата, но не мога да оставя брат си да умре от глад. И тъй като вече съм опекла пиле с картофи и моркови за вечеря, значи…
Тя протегна пръстите и на двете си ръце към таблата. И въздухът се изпълни с аромат на печено пиле и подправки.
– Слава на боговете и богините. – С тези думи, Конър се втурна и откъсна едно бутче.
– Конър О’Дуайър!
– Умирам от глад – оправда се той с пълна уста, докато Брана стоеше, опряла свити юмруци на кръста си. – Сериозно говоря. Какво ще ядат останалите?
– Някой да сложи масата, за бога. Аз трябва да се измия.
Обърна се към Фин. – Имаш ли баня наблизо?
– Ще ти покажа.
Никога не бе влизала в дома му, помисли си той. Нито веднъж не бе приела да прекрачи прага му. Наложило се бе да го направи заради нуждата на брат си.
Показа ѝ малката баня, която бе сгушена под стълбите.
– Дай да ти видя ръцете. – Брана стоеше е изправен гръб и скована, докато откъм близката кухня се носеха разговори и лек смях.
Фин протегна ръце с опакото нагоре. С нетърпелива въздишка тя ги пое в своите и ги завъртя.
Изгорени длани с големи мехури по пръстите.
– Мехлемът ще свърши работа.
– Престани.
Тя го докосна с ръце, прилепи своите длани до неговите, своите пръсти до неговите.
– Искам да ти благодаря. Знам, че не търсиш и не искаш благодарност. Знам, че той е и твой брат, колкото и мой. Брат по сърце и душа. Но той е от моята кръв, затова трябва да ти благодаря.
Сълзите отново блеснаха в сивите ѝ очи. После с усилие на волята тя ги преглътна и изчезнаха.
– Беше много лоша, наистина лоша рана. Не знам колко по-зле щеше да е, ако не бе направил за него това, което направи.