– Обичам го.
– Знам. – Загледа се в ръцете му, вече изцелени, после за миг се остави на чувствата. Вдигна ръцете му и ги притисна към устните си. – Знам го – повтори тя и се скри в малката баня.
Колкото и дълбока и искрена обич да изпитваше към Конър, тя бе бледа сянка в сравнение с чувствата му към нея. Приел тази истина, Фин се върна в кухнята, където неговият кръг се приготвяше за първата им вечеря в дома му.
– Защо не ни повика? – попита Брана, когато всички се бяха настанили удобно да похапнат и чуят разказа на Конър.
– Повиках ви или поне се опитах. Имаше нещо различно в сенките, в мъглата. Беше като… като че ли бях затворен в кутия, непроницаема, така че нямаше нищо друго дори и небе. Не знам как ме е чул Ройбиър или е влязъл вътре, освен ако вече не е бил в тази кутия. Камъкът, който Кеван носеше, пулсираше като туптящо сърце и ударите му станаха по-бързи, когато призовах елементите.
– В синхрон е него? – зачуди се Фин. – Показва вълнение, гняв, страх?
– Не мисля, че се е страхувал, след като ме мисли за толкова нищожен.
– Глупости. – Мийра забоде един морков на вилицата си. – Играел си е със съзнанието ти, за да се разколебаеш в собствените си сили.
– Права е – съгласи се Бойл. – Опитвал се е да влезе под кожата ти. Да отслаби защитата ти. Това си е обичайна тактика в боя.
– Веднъж те видях как се биеш. – Айона се замисли се усмихна. – Не говореше много.
– Защото бях зает да налагам глупака. Но ако мислиш че противникът ти е силен, дори може би по-добър от теб да се опиташ да объркаш мислите му, е добра тактика както изтъкна Мийра.
– Какво си мисли за мен това чудовище, изобщо не ме притеснява. – Вече доста позаситен, Конър си сипа още картофи. – Светкавицата доста ме стресна, признавам си.
– Не те е улучил, защото имаш амулет, а това е силна защита – замислено отбеляза Брана. – А и защото иска онова, което имаш, повече, отколкото желае смъртта ти. Опитал се е да разклати увереността ти, да всее раздор между теб и мен, между двама ви е Фин.
– Провали се във всички опити. И още нещо. Когато го ударих, камъкът заблестя по-ярко, но после усетих някакво парене, не каквото стана после, а просто кратко парване.
11 камъкът помръкна след това. Помръкна забележимо и когато замахнах отново, точно преди да изчезне той и сенките с него.
– Онова, което ти е сторил, му е струвало много. – Брана погали ръката на брат си. – да те изолира, после да те рани, да ти демонстрира силата си един вид. Това го е изтощило.
– Ако бях успял да ви повикам, ако всички бяхме заедно…
– Не съм сигурна – замислено отрони Брана.
– Можем да сме сигурни, че той не е искал да рискува. Не е готов да се изправи срещу всички ни заедно или няма куража да го направи. – Фин огледа приятелите си около масата. – И това е победа за нас.
– Не беше никак слаб, гарантирам ви. Усещах как силата струи на талази от него. Мрак и ужасяваща жажда. Не го видях да замахва и бих се заклел, че изобщо не ме е докосвал. Но все пак усетих онова изгаряне.
– Нито якето, нито ризата ти бяха обгорени. Колкото до ризата… – Бойл махна натам с вилицата си. – През нея излизаше дим от изгорената ти ръка. А сега я носиш и няма никаква следа.
– Супер, понеже доста си я харесвам.
– Останал е в човешкия си облик – добави Мийра. – Може би защото не е искал да хаби силата си за промяната? Нужна му е била и последната капка, за да нарани Конър. Ако Фин не беше задържал отровата от разпространение, докато се появи Брана, можеше да е много по-зле – нали така?
– Много по-зле – потвърди Брана.
– И по-лошото е, че тогава изцелението му щеше да отнеме повече от твоите сили – да отслаби тримата. Той ви е наблюдавал през целия ви живот по един или друг начин, затова знае със сигурност, че Брана ще се притече на помощ и ще използва цялата си сила, за да излекува! Конър, както и че Айона ще добави своите умения. Но ако! Раната беше по-сериозна, Конър можеше да остане напълно изтощен ден или два, както и всички вие да бъдете лишени от силата си. Това е искал, затова е рискувал. Но не е предвидил намесата на Фин – обясни Мийра.
– Бях почти стигнал дотук – изтъкна Конър. – Трябвало е да се сети, че именно тук ще дойда.
Брана нетърпеливо тръсна глава.
– Наблюдавал е теб, изучавал е характера ти, но изобщо не разбира Фин. Ни най-малко. Осъзнава единствено кръвната си връзка с него. Знае, че аз ще бъда повикана на помощ и ще се отзова, но че Фин би поел болката, риска за себе си, изгарянето, за да спре отровата? Той изобщо не те познава – обърна се тя към Фин. – Никога няма да те разбере. В крайна сметка това може да се окаже фаталната му грешка.