– Не знае какво означава семейството и понеже не го разбира, не го уважава. Няма да спечели битката – отсече
– Върви да спиш в собственото си легло. Ще си направим женско парти и ще говорим за сватбените планове друг път. Конър ще те закара у дома.
– Дойдох пеша от работа. – Мийра се наведе леко напред, за да погледне към Конър през гърба на Брана. – Може! Просто да ме оставиш там.
– Ще те закарам до вкъщи. Късно е, а и вечерта беше доста неспокойна, меко казано.
– Няма да споря за това.
Затова той закара Брана до къщата, където я изчака да влезе, макар да се съмняваше, че Кеван може да вдигне и пръчка от земята точно тази вечер.
– Тя ще иска да сте само двамата – тихо каза Мийра.
– Ти винаги си добре дошла при нас.
– Така е, но Брана ще иска само теб тази вечер. Никога не съм я виждала толкова уплашена. Както си стояхме тук, и кухнята, тя тъкмо вадеше пилето от фурната и се смеехме на нещо, което дори не си спомням. И после тя изведнъж пребледня като мъртвец. Явно Фин я е повикал, макар да не знам какво ѝ е казал.
Мийра замълча за миг, докато се овладее.
– Каза ни само: “Конър е ранен. При Фин е”. И сграбчи ръката ми. Айона хвана другата. И аз полетях. За миг или цял час, не бих могла да кажа. Толкова отдавна ви познавам и двамата с Брана, но никога не съм виждала подобно нещо. Опомних се след миг и вече бяхме в кухнята на Фин, а ти лежеше на земята, по-блед и от Брана. Мислех, че си мъртъв.
– Нужно е много повече от малко черна магия, за да ме довърши.
– Спри колата.
– Какво? О, лошо ли ти е? Съжалявам. – Отби встрани от пътя, спря. – Не биваше да се шегувам, докато…
Думите, мислите му, цялото му съзнание потъна в небитието, когато тя му се хвърли на врата, стисна го здраво в прегръдките си и впи устни в неговите като полудяла.
Като полудяла от страст и отчаяние жена.
Преди той да реагира, да помисли изобщо, тя се отдръпна.
– Какво… Какво беше това? И къде е било досега?
– Мислех, че си мъртъв – повтори тя и отново впи пламналата си от страст и копнеж уста в неговата.
Този път той реагира, сграбчи я и се опита да я извърти, така че да я хване по-удобно, да получи по-голям достъп до нея. И през цялото време вкусът на устата ѝ пулсираше във вените му като наркотик, който никога не е опитвал, на който не можеше да се насити. Искаше го докрай.
– Мийра. Позволи ми да…
Тя отново се дръпна рязко.
– Не. Не. Не можем да го направим. Няма да стане.
– Вече го направихме.
– Само толкова… – Тя размаха ръце пред лицето си. – Това е всичко.
– Всъщност има още много, стига само да…
– Не. – Тя протегна ръка и я опря в гърдите му, за да го възпре. – Карай. Просто карай, карай.
– Карам. – Излезе отново на пътя и осъзна, че е също толкова разтърсен, колкото и след сблъсъка с Кеван. – Трябва да поговорим за това.
– Няма да говорим, защото няма нищо, за което да говорим. Мислех те за мъртъв и това ме е потресло повече, отколкото мога да си представя, защото не искам да умираш.
Конър усещаше хаоса, който цареше в душата ѝ, и се опита да отвърне с разум и спокойствие.
– Определено се радвам, че не искаш, а и самият аз не искам да умирам. Но…
– Няма никакво “но”. И това е всичко.
Скочи от пикапа още преди да е спрял напълно пред дома ѝ.
– Върви си у дома при Брана – нареди му тя. – Нуждае се от теб.
Ако не бяха последните ѝ думи, той щеше да я придружи в апартамента ѝ и да влезе вътре със сила, ако се наложи. Щяха да видят какво щеше да се получи.
Но понеже имаше право, той изчака, докато се увери, че се е заключила здраво вътре. После потегли към къщи, по-озадачен от всякога по отношение на жените.
И по-развълнуван, отколкото изобщо можеше да си спомни да е бил някога.
ОСМА ГЛАВА
Мийра си каза, че трябва да забрави. Да отдаде случилото се на мигновена лудост, причинена от преживения огромен стрес. Все пак не се случваше всеки ден най-близките ти приятелки да те грабват и докато мигнеш, да се озовеш на съвсем друго място, нали?
Където да завариш човек, когото си обичал през целия си живот, на прага на смъртта.
Всяка друга жена би побягнала с писъци, каза си тя, докато влагаше всичките си сили в чистенето на оборски гор. Някои биха изпаднали в истерия.
– Целувала съм го и преди, нали така? – мърмореше си тя под нос, докато мяташе замърсеното сено в количката.
Няма как да познаваш някого от пелени, непрекъснато да се движите в една и съща компания, да си най-добра приятелка на сестра му и да не си го правил. Нищо не е станало. Абсолютно нищо.