О, господи!
Стисна здраво очи и се облегна на вилата си.
Беше го целувала и преди, както и той нея.
Но не по този начин. Не, не и така. С толкова страст и отчаяние, с език и зъби, и с разтуптяно сърце.
Какво ли си мислеше той? Ами тя?
И по-важното – какво, по дяволите, щеше да прави, когато го види отново?
– Добре. – Айона пристъпи в отделението зад нея, облегна се на своята вила. – Дадох ти цели трийсет и две минути по моя часовник. Това е лимитът ми. Какво става?
– Да става ли? – Смутена, Мийра дръпна надолу козирката на шапката си и метна още тор в количката. – Рина конски фъшкии, както и ти.
– Мийра, ти дори не ме погледна, а и не си ми продумала, откакто дойде тази сутрин. И си мърмориш под нос. Ако съм направила нещо, с което да те обидя…
– Не! Разбира се, че не си.
– И аз така мисля, но има нещо, което те кара да мърмориш и да се цупиш и мусиш.
– Може да съм в цикъл.
– Може ли?
– Не можах да се сетя достатъчно бързо дали съм била в гадно настроение напоследък, докато съм била в цикъл. Майка ми…
Айона вдигна показалец, за да я спре.
– И за това не се сети достатъчно бързо. Когато става въпрос за майка ти, ти беснееш. Сега не си бясна, сега се криеш.
– Не се крия. – Засегната, Мийра се извърна. – Просто искам да съм насаме е мислите си.
– За снощи ли става дума?
Мийра изпъна гръб като опарена.
– Какво за снощи?
– Конър. Изгарянето му от черна магия.
– О. Ами, да, разбира се. Точно за това става дума.
Айона присви замислено очи и направи кръг във въздуха с показалеца си.
– И още?
– Още ли? Това е достатъчно за повечето хора. Мнозина вече щяха да са в болница със съсипани нерви.
– Ти не си като повечето хора. – Сега Айона се приближи към нея, навлизайки в личното ѝ пространство. – Какво стана, след като си тръгнахте от къщата на Фин?
– Защо трябва да е станало нещо?
– Ето! – посочи с пръст Айона. – Сведе поглед към земята. Нещо се е случило и ти увърташ.
Защо, защо, по дяволите, беше толкова непохватна в лъжите, когато беше важно?
– Гледам към конските фъшкии, които не съм изринала.
– Мислех, че сме приятелки.
– О, това вече е удар под кръста. – Сега бе ред Мийра да вдигне обвинително показалец. – Този нещастен вид, лекото задавяне в гласа ти.
– Нали? – призна си Айона с усмивка. – Но е вярно.
Изгубила битката, Мийра отново се облегна на вилата.
– Не знам какво да кажа за това, нито какво да направя.
– Именно затова трябва да споделиш с приятелка. По-близки сте с Брана – и не го казвам като оплакване. Ако искаш да поговориш с нея, ще те покрия тук, докато изтичаш до дома ѝ.
– Би го направила – съгласи се Мийра с въздишка. – Ще трябва да поговоря с нея, това е неизбежно. Но не съм сигурна как. Може би е по-добре да споделя с братовчедката, отколкото направо със сестрата. Нещо като постепенно изкачване на стъпала. Просто…
Отиде до вратата на отделението, погледна нагоре и надолу по пътеката, за да се увери, че Бойл, Мик или някой от другите работници не се мотае наблизо.
– Беше страшно снощи. И направо не бях на себе си, след като с магия бях пренесена от едната кухня в другата само за миг.
– Никога ли не си летяла преди? О, господи, Мийра, сигурно си била много объркана. Предполагах, че Брана сигурно те е вземала със себе си някой път. Просто за забавление.
– Не че тя не използва магията за забавление понякога. Но се отнася много отговорно към нея.
– На мен ли го казваш.
– А после се озовахме там, където не бяхме преди това, а Конър… В онзи първи миг си помислих, че е мъртъв.
– О, Мийра. – Айона инстинктивно се пресегна да я прегърне. – Знаех, че не е мъртъв – заради връзката между трима ни – но и аз за малко да изгубя вярата си.
– Помислих си, че съм го – сме го – изгубили завинаги, а и главата ми вече бе замаяна, всичко в мен беше наопаки. После Брана и Фин се заеха да го лекуват, ти също се включи. А аз не можех да направя нищо.
– Не е вярно. – Айона леко се отдръпна и разтърси раменете на Мийра. – Нужни бяхме всички. Целият ни кръг, цялото семейство.
– Въпреки всичко се чувствах безполезна, но не това е важното. Такова облекчение изпитах, когато той се съвзе и беше съвсем същият като преди. Мислех, че съм се успокоила и всичко е наред. Но докато ме караше към апартамента, всичко вътре в мен отново закипя и преди да се усетя, преди да мога да помисля трезво, му казах да спре.
– Лошо ли ти беше? Много съжалявам.
– Не, не, и той си помисли същото. Но аз леко откачих всъщност. Просто му се нахвърлих, там, в пикапа му.
От шока Айона остана с отворена уста и направи несигурна крачка назад.
– Ти… Ударила си го?