– Не! Не говори глупости! Целунах го. И не като брат или приятел, или като човек, когото приветстваш обратно в света на живите.
– Ооо. – Айона проточи възклицанието.
– Ооо – повтори и Мийра, крачейки неспокойно из отделението. – После, сякаш това не е достатъчно, се отдръпнах. Човек би помислил, че съм върнала здравия си разум, но не, направих го отново. И понеже е мъж все пак, той нямаше възражения и би продължил и по-нататък, ако все пак не се бях опомнила.
– Не би трябвало да съм изненадана. Не съм особено. Мислех си, че има нещо между вас… но пък, когато дойдох за първи път тук миналата зима, мислех, че има нещо и между теб и Бойл.
– О, господи. – Напълно съсипана, Мийра скри лице в дланите си.
– Знам, че никога не е имало нищо, че сте само приятели, едно семейство. Затова реших, че онова, което си мисля, че забелязвам помежду ви с Конър, е същото.
– Така е! Разбира се. Всичко това е резултат от сътресението.
– Комата е резултат от сътресение. Натискането с някого в пикапа му е резултат от нещо съвсем друго.
– Не беше натискане, само две целувки.
– С език ли?
– О, по дяволите. – Смъкна шапката от главата си, хвърли я на земята и скочи отгоре ѝ.
– Помага ли това? – зачуди се Айона.
– Не. – Отвратена, Мийра взе шапката си обратно, изтупа я в бедрото си. – Как да кажа на Брана, че съм се целувала с брат ѝ в пикапа му насред пътя като някаква пощуряла тийнейджърка?
– Както ми каза на мен. Ами…?
– Вие двете цяла сутрин ли ще си стоите така, или ще изнесете този тор навън? – Бойл се приближи до вратата на отделението и ги изгледа намръщено.
– Почти свършихме – отвърна му Айона. – И имаме да обсъдим нещо.
– Обсъждайте го после, сега изхвърлете боклука.
– Махай се.
– Аз съм шефът тук.
Тя само го изгледа, докато най-сетне той пъхна ръце в джобовете си и се отдалечи.
– Не се притеснявай, нищо няма да му кажа.
– О, няма значение. – Мийра отново се навъси и продължи да рине тор. – Конър сигурно ще му каже. Мъжете са по-лоши и от жените в това отношение.
– Какво му каза ти? След това.
– Казах му, че това е всичко и че няма да го обсъждам.
– О, да. – Айона успя да се въздържи да не се разсмее на глас, но все пак се ухили широко. – Това ще свърши работа.
– Не можем да оставим някаква мигновена лудост да обърка отношенията ни. Имаме по-важни неща, за които да мислим всички ние.
Айона не каза нищо за миг, после отиде до Мийра и я прегърна здраво.
– Разбирам. Ще дойда с теб, когато решиш да говориш с Брана, ако искаш.
– Благодаря за предложението, но мисля, че е най-добре сама да го направя.
– Отиди още тази сутрин, излей си душата. Аз ще те покривам тук.
– Хубаво би било да приключа с терзанията, нали? – И може би тогава стомахът ѝ щеше да престане да се бунтува, каза си тя и го притисна с ръка. – Ще довърша тук, после ще изтичам до Брана. След като си кажа всичко, ще мога да го забравя и да се съсредоточа върху онова, което има да се свърши, без да ме тормозят разни мисли.
– Аз ще се оправя с Бойл.
– Кажи му, че ми е дошъл цикълът или че имам някакви женски проблеми. Това винаги го кара да млъкне.
– Знам – през смях отвърна Айона и се върна към риенето на тор в съседното отделение.
“Направи го бързо!”, нареди си мислено Мийра, докато крачеше през гората. – “Приключи с това!” – Брана едва ли щеше се ядоса много – по-скоро щеше да се засмее, да го сметне за хубава шега.
Би било страхотно и тогава и тя самата би могла да гледа на случилото се като на шега.
Представи си само Мийра Куин да си пада по Конър О’Дуайър. А трябваше да си признае, че дълбоко в себе си тайно направо изгаряше от страст.
Но един разговор с Брана щеше да укроти тялото ѝ и всичко отново щеше да тръгне в правилната посока.
Може и да се бе заглеждала с копнеж по него понякога през изминалите години. Коя жена не би копняла за мъж като Конър О’Дуайър?
Нямаше как да не забележиш мъж като него. Висок и с троен, с буйна къдрава коса, красиво лице, многозначителна усмивка. Да не забравяме и колко беше добър и внимателен, освен че бе хубавец.
Вярно, че беше темпераментен, но съвсем не можеше да се мери с нейния избухлив характер. Ако трябваше да с честна, беше направо на светлинни години от нея. И имаше доста по-ведър и оптимистичен поглед към живота от повечето хора, включително и от нея самата.
Независимо от всичко, с което се бе сблъсквал в живота си, той бе запазил този ведър светоглед и добротата си. Като се добави и магията му, а тя бе страховито нещо, дори и за човек, който цял живот е бил близък свидетел на силата му, резултатът бе повече от внушителен.
И той го знаеше Отлично, използваше го в много голяма степен в отношенията си с жените, ако питаха нея.